В България по традиция осиновяването бива забулвано в тайна. Причините за това са различни: страх от загуба на детската обич; притеснения, че „ще лъсне липсата на плодовитост”; опасения, че семейството ще стане обект на съседските клюки. Напоследък обаче все повече осиновители се решават открито да споделят истината. И това е шансът обществото да осъзнае, че осиновяването не е срамно, нито страшно, а достоен акт и още един начин за поява на дете в семейството. Разбира се, отделна тема е, защо в мирно време има толкова много деца, лишени от родителска ласка, и защо не се работи по превенция на явлението, въпреки богатата нормативна база.
По данни на Държавната агенция за закрила на детето, към юли 2014 г. чакащите да осиновят дете са 1567 души, а децата, вписани в регистъра за пълно осиновяване, са 3248. В тази цифра не влизат децата без родителско съгласие за пълно осиновяване и тези с неуредени документи. „За съжаление, отчетлива е тенденцията към намаляване на вписаните в регистъра кандидат-осиновители – почти наполовина в сравнение с 2008 г., докато броят на децата за осиновяване се увеличава”, констатира Росица Иванова, юрист от Българска Асоциация Осиновени и Осиновители (БАОО).
Въпреки тази статистика, през последните дни в страната избухна скандал с корупция при осиновяванията. Според публикации в медиите семейства се сдобивали с мечтаната рожба срещу подкуп от 5 до 15 хил. евро. Частна телевизия засне под прикритие адвокат, разкриващ корупционната схема пред журналист в ролята на кандидат-осиновител.
„Когато има сигнал за нередност, той трябва да бъде незабавно разследван от компетентните органи”, коментира Росица Иванова. „Тези престъпления не трябва да се премълчават. Съветът ни към всички кандидат-осиновители е, ако имат такива данни, незабавно да информират компетентните органи. От друга страна, когато осиновителите участват в такава схема, те също извършват престъпление и нямат интерес да споделят за това.”
Според г-жа Иванова, необходимост от сериозни промени в законодателството в областта на осиновяването няма. Държавата има добре разработени механизми. Процесът обаче трябва да се оптимизира, и преди всичко да се преодолее формализмът, да се наблегне на по-задълбочената преценка на кандидатите и тяхната мотивация преди вписването им в регистъра, подчертава юристът.
„Често при нас идват хора с недобре изчистена мотивация. Понякога тяхното желание е породено от чисто човешки, но същевременно егоистичен стремеж да бъдат родители на всяка цена. И когато дойдат проблемите в осиновяващото семейство, което не е било наясно с възможните трудности и собствената си отговорност за развитието на тези отношения, често се получава разрив. Родителят казва: „Аз не мога да се справя с това дете, то е лошо, невъзпитано, агресивно”. Те са си представяли осиновяването като една безкрайна приказка”, обяснява един от проблемите при осиновяването г-жа Иванова.
Понякога нереалистичните очаквания са основа за прекратяване на осиновяването и поредна травма за децата. Затова методиката на обучението за кандидат-осиновителите трябва да се промени в по-практическа насока, смята Росица Иванова:
„Родителите невинаги се оказват готови да се справят с проблемите, особено когато осиновяват по-голямо дете. То идва в семейството със своя досегашен живот и манталитет. И въпреки че е прието с много обич, средата за него е нова, промяната – шокова. Много често децата реагират на такава промяна с невъздържаност и агресия.”
В такива моменти осиновителите се самообвиняват, че не са подходящите родители и рядко се обръщат за помощ. Това показва колко важна е подготовката на кандидат-осиновителите. Затова тази година БАОО и Национална мрежа за децата, наред с останалите си мероприятия, проведоха за първи път Национален информационен ден на осиновяването. Общуването със специалисти и съмишленици е сред предпоставките осиновяването да се превърне в едно, макар изпълнено с предизвикателства, удивително пътешествие.
България излезе от дълга политическа дрямка – 81 дни след шестия поред предсрочен парламентарен вот Народното събрание избра 105-ото правителство на страната. 125 депутати подкрепиха коалиционния кабинет, скрепен със споразумение между три от..
"Шенген" е най-знаковата дума в България за изминалата 2024 г. С 37% от гласовете люксембургското село, което е нарицателно за свободното придвижване на хора и товари в ЕС, оглави класацията в провежданото вече за четвърта година проучване от..
Министерството на външните работи не смята да разрешава "бърза писта" за издаване на визи за чуждестранни студенти от трети страни - мярка, за която силно настоява Съветът на ректорите в България. Във връзка с приемането на страната в Шенген..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни..
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях..
Пред Петото издание на Софийския икономически форум президентът Румен Радев заяви, че през 2024 г. демокрациите се възползваха от политическите и..