Четиридесет и осем картини на български класици бяха предложени в рамките на малък търг, организиран от аукционна къща „Виктория” в края на миналата седмица. Това съобщи за Радио България собственикът на галерията – Павел Тдоров. „Продадени са 25 или около 40 процента от включените в мероприятието произведения. Най-високата цена от 2600 лв. е постигната за картина на пейзажиста Константин Щъркелов (1889-1961). Все пак, това са цифри, които не са представителни за пазара”, уточнява още той. За първи път, предложените на отминалия аукцион творби са били с оценка, чиято стойност е достигната в хода на наддаването.
Ниските цени на българското класическо изкуство
От казаното от галериста се налага изводът, че цените на произведенията на класическите майстори в България са прекалено ниски в сравнение с Европа. Причините са свързани с това, че пазарът е отворен едва от 25 години, а колекционерите са първо поколение. Икономическата ситуация у нас също оказва влияние по посока на занижаване на цените. Това задава ограничен по обем пазар, който оперира на ниски цени.
„Смешно и обидно е да се продават картини на автори от Националната художествена галерия, за които има написани монографии, за по 1000 – 2000 евро. Идеалната ситуация за мен е картината на един български класик да струва колкото един апартамент. Преди пет-шест години действително са достигани подобни цени у нас. Картината трябва да се разбира като инвестиция в дълбочина, за следващото поколение. Сега мога да постигна по-добра цена на картини, които съм продал преди 10-15 години. А за това време картината не се е амортизирала. Цените на класическото изкуство вървят винаги нагоре, въпреки малките колебания”, категоричен е Тодоров.
Къде сме спрямо другите в Европа?
Българското изкуство не може да се сравнява с школите в някои европейски страни, започнали да развиват художници от XV-XVI век. Днес виждаме произведенията на тези автори в големите аукционни къщи като „Сотбис” и „Кристис”. Подобни произведения се продават за милиони. Нашето класическо изкуство се развива през последните 120-130 години. Имаме прекрасни художници, които могат да се наредят до сериозни европейски образци, но за съжаление не са познати. Затова цените зависят само от вътрешния пазар и са обидно ниски. Интерес към творчеството на един художник се създава, когато бъде популярен, когато се продава на световни аукциони и влезе в световни колекции. А ако е самобитен, с добри художествени качества, но никой не го познава, той минава към друга категория.
„Българското изкуство не е познато в чужбина, защото пазарът до преди четвърт век е бил затворен, а и в момента българското изкуство не се рекламира в чужбина, което е голям пропуск, така че интерес към закупуване на български произведения от страна на по-широк, външен пазар няма”, изтъква Тодоров. „Презентирането на българското изкуство е на заден план в управленската стратегия през последните 25 години. Вече седем години сме страна-членка на ЕС, а износът на произведения на изкуството е в ръцете на комисия, която работи със списък, забраняващ износа на творби на почти всички автори до 80-а година. Това е в нарушение на идеята за свободен пазар. Съвременните български художници се опитват да покажат някоя картина или да участват в някой пленер, но това са индивидуални изяви. Необходимо е българското изкуство да се презентира от арт гилдията, от тази на търговците и на Министерството на културата, за да може, излизайки на по-широката европейска сцена, да се види къде сме. Това е дълъг процес, който не може да се направи за месец-два или с един закон.”
Световните системи за оценка
На световния пазар цените на класическото изкуство се описват от системата „Арт Прайс”, която наблюдава продажбите в големите аукционни къщи и галерии. И когато ни интересува как се движат цените на даден художник, виждаме продажбите му през последните две, пет или десет години: къде са направени и на какви цени. Има и една руска система, по-субективна, която разчита на индекси и включва около 40 000 руски художници. Българските художници не са включени в „Арт Прайс”.
Българският пазар на творби на изкуството все още се намира в доста начален стадий и по отношение на системата за оценка – цените се определят на базата на вътрешнопазарна йерархия, казва Тодоров: „Знаем, например, че Майстора е по-скъп от Иван Тричков (1892-1959), а Константин Трингов (1907-1981) е по-евтин от Тричков”. Отделните аукционните къщи водят статистика на продажбите си и по такъв начин се определят цените.
Смениха ли се колекционерите след кризата?
Известните на публиката колекционери като Боян Радев, Светлин Русев, Васил Божков отдавна не купуват изкуство. Новите лица крият самоличността си, за да не бъдат атакувани от продавачи и от съображения за сигурност.
Снимки: www.gallery-victoria.com
Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..
Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..
Преди дни в Благоевград беше представен цветен графити-стенопис, създаден във връзка със 20-ата годишнина от членството на страната ни в НАТО. Стрийт-арт творбата може да се види на ул. "Славянска" №65 и е реализирана с подкрепата на..