Денят на народните будители 1 ноември е един от най-обичаните празници през последните десетина години. Отбелязан за първи път преди 105 години в Пловдив, той е посветен на светлите личности от българската история. Дотогава на същата дата (19 октомври по стар стил) източното православие почита паметта на Преподобни Свети Йоан – небесния покровител на българския народ и държава. Живял от 876 г. до 946 г., Рилският чудотворец остава в народната памет като пример за дълбока вяра и истински, безкористен учител и духовен водач. Преклонението към него остава непроменено и през вековете на османското господство, а за негови последователи се считат всички духовници, просветители и революционери от XVIII-XIX век. През 1922 г. правителството на Стамболийски, по инициатива на група интелектуалци, определя 1 ноември за Ден на българските народни будители. Според държавния документ това е „ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България”.
През 1945 г. отбелязването на празника се отменя. Възстановен е едва през 1992 г., след почти пет десетилетия забрана от страна на социалистическото управление. Това обяснява и защо не са еднакви представите за него на различните поколения у нас. За най-възрастните той носи топлите спомени от училищните тържества и незабравимото детство. Хората, израснали в епохата на „народната власт” го свързват с демократичните промени след 1989 г. Съвременните деца и младежи, които с ентусиазъм се маскират на Хелоуин и си подаряват сърца на Свети Валентин, със сигурност го поставят сред така необходимите моменти, които ни отличават от останалия свят и дават смисъл на израз като „български духовни ценности и култура”.
Всяка година си припомняме значимостта на личности от нашето Възраждане като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, братята Димитър и Константин Миладинови, Любен Каравелов, Добри Чинтулов. Неизброими са българите, осъзнали, че просвещението е абсолютно необходимо условие за постигане на църковна и национална независимост. Невъзможно е да ви разкажем за всички, затова ще си припомним моменти от живота на един от тях – Неофит Рилски, духовник, наричан патриарх на новобългарското образование. Роден в Банско, той произхожда от много богат търговски род. На 19 години се замонашва в Рилския манастир. Продължава образованието си, пише учебници по граматика и математика. Днес родният му дом е един от най-посещаваните музеи в града. Светла Барякова, историк и директор на музеите в Банско, разказва, че все повече млади българи идват специално за да се запознаят на място с биографията и делото на Неофит Рилски, да усетят духа на епохата на будителите:
„Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Родната му къща е превърната в музей през 1981 г. във връзка със 100-годишнината от смъртта му. Имаме добре подредена експозиция, свързана с необятното му дело, с неговото богато книжовно наследство, с огромния му принос в националното образование. Възстановката на семейния бит показва не само как е живял в детството си. Най-впечатляващо, особено за чужденците, е килийното училище, което баща му свещеникът Петър Бенин е имал в дома си. В това училище се е учил и синът му. По онова време е било задължително образованите хора да обучават деца на четмо и писмо. Обикновено това били занаятчии, търговци или свещеници. Те отделяли специално пространство в дома или в работилницата си, поставяли сандъчета с пясък, черги и пр. Майсторът си вършел работата и от време на време проверявал какво правят децата. Нямали тетрадки, пишели върху пясък, после заглаждали с пръчка. По-късно навлизат дъските с калем. Гостите ни са изненадани от култа към образованието, който е съществувал сред българите през Средновековието и Възраждането. Само у нас тогава са продавали ниви и животни, за да изучат децата си. Затова нашето образование още от Възраждането е било на много високо ниво. Борбата за българска просвета е била точно толкова важна, колкото постигането на самостоятелна църква и национално освобождение в годините на османското владичество.”
Снимка: Албена Безовска
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се провежда до 10 ноември в храм "Св. Прокопий Варненски", като срещите са всяка вечер от 17 часа...
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на близкото село Чарган Стоимен Петров. съобщава БТА. Храмът в манастира е първият в страната,..
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет на починалите си близки. Това са трите Задушници, които винаги се отбелязват в съботите, преди..