Огромната част от бизнеса в България се състои от стотици хиляди малки и семейни фирми. Те доминират главно в най-достъпната за непритежаващите големи капитали българи сфера на търговията на дребно. Във всички български градове и села улиците са пълни с малки магазинчета и дори все още с подвижни сергии. Те са удобни за купувачите, защото са почти навсякъде, винаги са под ръка, често нямат почивен ден, работят до късно вечер и човек може там да научи клюките от квартала. Никой обикновен българин няма и да си помисли дори да ходи до често намиращия се в покрайнините на населеното място супер или хипермаркет ако изведнъж се окаже, че няма вкъщи хляб, мляко или сирене. И въпреки това, световната инвазия и завладяването на все по-големи дялове от пазара от страна на големите вериги за хранителни и промишлени стоки не подминава и България. Защото те пък предлагат други удобства и имат други предимства – всичко е на едно място, цените често са по-привлекателни, изборът е огромен и с едно посещение може да се набави всичко необходимо примерно за изхранването на едно семейство за цяла седмица. Заплашват ли ви големите магазини, питаме Петър Иванов, собственик на квартално магазинче в София.

„Специално мен – не, тъй като имам добра локация и доста редовни клиенти, което ми помага. Имам прясна стока, която постоянно зареждам. Нямам проблеми с големите хипермаркети и не се оплаквам.”

Според едно наскоро направено изследване на пазара на дребно в България, кварталните малки магазини все повече губят позиции за сметка на супер и хипермаркетите. Ако през 2007 г. едва 7% от търговията на дребно е била в хипермаркети, през 2011 г. той е вече 14 на сто, на супермаркетите - 33 % или общо около половината от търговските обороти. Т.нар. модерна търговия в страната е представена от няколко големи вериги, предимно чуждестранни и с присъствие или в целия свят или поне в Европа. Компания им правят с променлив успех няколко по-малки български фирми. И двете групи супер и хипермаркети, въпреки общата тенденция на завладяване на все по-големи дялове от пазара, изпитват в последно време доста затруднения преди всичко на ниво финансови резултати. Оборотите им растат, клиентите се множат, но печалбите не се увеличават или направо спадат. Това се дължи преди всичко на факта, че гражданите на най-бедната страна в Европейския съюз не разполагат с голяма покупателна способност и то въпреки обстоятелството, че отделят 45% от семейния бюджет за хранителни стоки. Нерядко се случва сметката на клиент в супермаркет да е едва 5-6 евро, като при тази сума печалбата на търговеца очевидно не може да бъде кой знае каква. Още повече, че според споменатото вече изследване, 10% от пазара на бързооборотни стоки в страната се дължат на промоциите и различните рекламни кампании, при които цените често са чувствително по-ниски. Поради тези неблагоприятни условия, някои големи западноевропейски търговски вериги напуснаха страната, като най-пресен е примерът с една от тях, която препродаде веригата си супермаркети в страната на местни инвеститори.

В крайна сметка обаче излиза, че дребните търговци все повече се огъват под натиска на големите търговски вериги, които пък от своя страна не постигат очакваната печалба. Най-вероятно е, както е и в по-развитите европейски страни, да се достигне до някакво мирно съжителство, до равновесие и баланс на силите, при което най-атрактивните, най-гостоприемните, най-оригиналните квартални магазинчета ще останат да радват верните си клиенти и приятели, а големите търговски вериги ще продължават да пълнят количките за седмичния шопинг на българските домакинства.

„Лично аз пазарувам от складовете, казва Петър Иванов, собственик на малко магазинче за хранителни стоки в центъра на българската столица. Но ако ми се наложи нещо по-рядко, по-екзотично да потърся, и аз ходя до големите хипермаркети. Особено за празници, ако искам да се поглезя, ходя и аз. Но по принцип си пазарувам от собственици.”