„Пробиви в стената” – да рисуваш в Белене

публикувано на 12.11.14 в 15:38]

БНР Новини

Лагерът в Белене

В Националната художествена галерия е открита една необичайна изложба – с портрети на лагеристи от Белене. Повод за нея е 25-годишнината от началото на демократичните промени. Картините са рисувани тайно от Петър Байчев – доктор по право и художник. Той е затворен в лагера за близо пет години. Хората от портретите са попаднали в Белене по политически и „биографични” причини. „Днес повече от всякога паметта за техните страдания е жива и няма да бъде заличена от историята и в съзнанието на нашата нация. Ние няма да допуснем това. Пожелавам успех на изложбата. Нека тя бъде поредният пробив в стената на лъжата и забравата.Нека истината бъде винаги нашата обща кауза”- каза при откриването на изложбата президентът Росен Плевнелиев.

Лагерници

Организатор на експозицията е Институтът за изследване на близкото минало.Той събира лични истории, разкази, документи, свързани с епохата на комунизма. В архива му има около 10 хиляди страници интервюта с хора, изпратени навремето в лагерите и затворите. „Искаме да установим истината и да я предадем на младите поколения - посочи проф. Ивайло Знеполски, директор на Института. - Много важно е, когато разказваме за този период, това да става и чрез съдбата на конкретни хора. Какво се случва с един човек, когато машината на насилието мине през него, прекърши пътя му, разруши неговата житейска програма, направи ненужни качествата, компетентностите, талантите, които е имал и го захвърли в маргиналите на обществото? Петър Байчев е един от тези нови парии, които комунистическата власт изпраща в лагерите, разделя го от семейството му, налага му да живее в непосилни условия. Дори след като го освобождават, те не му разрешават да работи по специалността си, да се върне в дома си. Но въпреки това той ни е оставил едно наследство, което показва, че е човек с качества, с воля, който остава вътрешно свободен и в лагера.”

Политикът Стойчо Мошанов и ген. Иван Вълков

„От тази огромна безлика тълпа, облечена в сиви изпокъсани войнишки шинели или каквото им попадне, той се е спрял на една група хора, които за него имат особена ценност – продължава проф. Знеполски.- Това е бившият елит на страната: депутати, министри, ръководители на политическата опозиция, на буржоазните партии отпреди 1944-та, генерали, индустриалци, банкери. Там е имало някакво съучастие – на хората, които са искали да останат свободни и които са били свободни, въпреки непосилните условия, в които са поставени. И това е двойната ценност на неговото наследство – не само затова, че той ни казва: не забравяйте, аз запазих през годините на комунизъм тези изнесени нелегално рисунки. Но той свидетелства и за нещо друго. В тежките му наложени условия той си е извоювал пространство на собствена свобода. Една страст да общува с хората, да ги рисува. И да свидетелства: това са те, те бяха там, те изглеждаха така. Хората, които вие знаете от официалните хроники, от министерските кресла, бяха превърнати в това, което виждате. Аз, Петър Байчев, бях там, аз свидетелствам."

На откриването на изложбата бяха синът и дъщерята на художника – Илина и Веселин Байчеви. „Едва ли нашият баща е можел да си представи днешния ден, рисувайки в свободното си от робския труд в лагера време на каквато и хартия да му попадне и отбелязвайки си на стенография отделни факти, събития от лагерния живот – каза г-жа Байчева. - На едно от четири малки листчета, изписани на стенография, и изпратени нелегално, пише до майка ни: запази тези бележки, може някога да ми потрябват. Това „някога” той не успя да доживее, но потребността се появи и изложбата е доказателство за това.”
Веселин Байчев, син на Петър Байчев, подписва книга със спомени и портрети от Белене