„Най-напред, като излязох от чистата София на 6 март 1662 година, вървях на изток през онова осеяно с лалета поле и стигнах в село Лозена.”

Така Евлия Челеби – най-известният османски пътешественик на ХVІІ век, представя в своето произведение „Пътепис” „прочутия град” София. В народни приказки, песни, поговорки, предания, стихове той описва обичаите, танците, вярванията, съседските взаимоотношения, бита, традициите, кухнята, изкуствата и занаятите на посетените от него Анадола, Сирия, Палестина, България, Унгария, Трансилвания, Германия, Босна и Херцеговина, Холандия, Азербайджан, Армения, Крим, Кавказ, Ирак, Египет и др. Във всеки град и село, откъдето е минал, пътешественикът изследва къщи, джамии, чешми, ханове, сараи, конаци, хамами, църкви, манастири, синагоги, кули, крепости, пътища и мостове. Затова турският посланик в България Сюлейман Гьокче, който бе домакин на представянето на новото издание на „Пътепис”, преведен от големия български османист Страшимир Димитров, нарече Евлия Челеби не само „пътешественик, но и географ, историк, литератор, фолклорист, та дори и гурме”. Да напомним, че ЮНЕСКО обяви 2011-а за година на Евлия Челеби.

Новото издание е на издателство „Изток-Запад”. То бе представено от министъра на образованието проф. Тодор Танев. На въпроса на Радио България дали пътеписите на Евлия Челеби трябва да намерят място в учебниците по история, проф. Танев отговори:

„Те трябва да попаднат там, защото учебниците са писани на тази основа. А няма по-хубаво нещо от източника. Мисля, че е дошло време в България след 25 години на промени, след един напредък в самата Турция, да се обърнем към съставяне на някакъв вид общност, не държавна, а културна общност. Вероятно учебниците не само в България, не само в Турция, а и в останалите балкански страни трябва да бъдат преразгледани. Разделянето на Балканите, краденето на идентичност е най-ужасната кражба.”

Ето какво сподели за Радио България управителят на издателство „Изток-Запад” Любен Козарев:

„Мога да ви кажа, че самият аз бях изненадан, когато прочетох книгата, тъй като тя е същинска енциклопедия на бит, нрави, история, обичаи, география и на това, което се случва по тези земи тогава. Първото пътешествие на Евлия Челеби е в 1631, а последното – в 1678 година, т.е. обхваща почти половин век. Едно време, което е изключително интересно. Не се сещам за други свидетелства, от които бихме могли да почерпим сведения за живота по тези земи в онова време. Много е важно да се издават такива книги, защото те ни сочат, че сериозната работа по изучаването на нашата история предстои.”

На въпроса: „Познаваме ли общата балканска история?”, Любен Козарев отговори:

„Убеден съм, че не я познаваме. Навремето аз бях в основата на издаването на „История на балканските страни” на Едгар Хьош, един знаменит немски историк. И си дадох сметка, че ние много малко познаваме действително историята на балканските страни. Бих дори използвал и по-силна дума, ние дори сме неграмотни за това. Но все пак, ние трябва да търсим и да издаваме книги на хора, живеещи в тези страни, които да покажат другия поглед. Знаете, че погледът на другия човек е много ценен. Защото той показва детайли, които ти няма как да видиш, потопен в собственото си битие. В този смисъл Евлия Челеби е много добро начало. За него може да се твърди, че е литератор. Жив език, много точно описание. Бил е ценител на добрата кухня. Тоест, това е един човек в своята пълнота. Свидетелствата на такива хора са много важни.”