Руският президент Владимир Путин обяви снощи в Анкара, че проектът за строителството на газопровода „Южен поток”, който трябваше да влезе на територията на Европейския съюз на българския бряг на Черно море, се прекратява. Още по-остро се изрази шефът на руския гигант „Газпром” Алексей Милер. И двамата директно обвиниха за провала България, която се била подчинила на чужди интереси, имайки предвид Европейската комисия, и че не водела политика на суверенна страна. Ползите за България от преминаването през нейна територия на газопровода щяха да бъдат 400 млн. евро годишно, напомни Владимир Путин. За да уязви още повече София, руският президент съобщи, че вместо „Южен поток”, ще се строи морски газопровод през Турция, който от Гърция пак ще снабдява Европа с руски газ.

След изострянето на отношенията на Брюксел и Вашингтон  с Москва, много анализатори намекваха, че негативното отношение към газопровода, изразявано от най-високо място в Европа и Америка, само ще се засили. Кога дипломатично, кога открито и недвусмислено западните лидери обясняваха, че от този газопровод няма да има никаква особена полза по отношение на енергийната сигурност и разнообразяването на източниците на снабдяване с газ, тъй като той пак ще доставя в Европа руски газ, като само ще разнообрази транспортните трасета.

В България отношението към „Южен поток” не беше еднозначно. Т.нар. русофили смятаха, че страната ще има съществена полза от тръбите както като приходи от транзит, така и на ниво сигурност на доставките, тъй като снабдяването й с руско синьо гориво щеше да става директно от доставчика и без несигурни посредници като Украйна. По-европейски настроените експерти и политици пък изтъкваха, че директните руски доставки правят и зависимостта на страната от Русия още по-директна.Те се възползваха и от негативното отношение на Европейската комисия към газопровода, която не го смяташе за важен, а освен това и противоречащ на европейското законодателство. Между чука и наковалнята, България реши, не без осезаем натиск отвън, да замрази строителството му. Съществена роля в полза на това компромисно решение изигра и изострянето на отношенията между Русия и Запада по повод конфликта в Украйна. Оказаният от Москва натиск в противоположна посока не се оказа напълно достатъчен, за да убеди София да не се съобразява с Брюксел.

Един от основните аргументи на българските експерти в полза на „Южен поток” беше и си остава необходимостта от диверсификация на трасетата на доставките, постигайки по този начин по-голяма енергийна сигурност. Какво означава прекъсване на доставките, видяхме преди 5 години, когато през зимата подаването на газ беше спряно в Украйна и пострадаха както българските домакинства, така и бизнеса. По-лошото се случи, когато големи икономически и политически интереси наложиха газопровода Trans Adriatic Pipeline(TAP) вместо „Набуко Запад”, който трябваше да транспортира до Европа азербайджански газ през България. Разочарованието в България след това решение беше огромно. Сега за втори път страната ни е отстранена от участие в голям международен енергиен проект и изкупителна жертва на геополитически конфликти и интереси, като на всичкото отгоре се оказва и в ролята на обвиняем за провала. Това няма как да не обтегне отношенията между София и Москва. Като се знае, че поради редица исторически, културни и религиозни причини руският и българският народ се чувстват много близки и хранят много топли чувства един към друг, всичко това вероятно ще налее вода в мелницата на антиевропейците, които няма да пропуснат да обвинят Брюксел за кризата.

При създалото се положение след решението на Русия за спиране на „Южен поток” и при спешната необходимост от по-голяма сигурност на газовите доставки за България, страната няма друго полезно решение в обозримото бъдеще освен да ускори изграждането на газови връзки със съседните Румъния, Турция и Гърция, през които при необходимост да се доставя по алтернативен път газ за домакинствата и индустрията. Най-добре, естествено, ще бъде ако бъдат открити икономически ефективни залежи на газ на българска територия. А такива надежди има.