Близо 900 лв. е средният осигурителен доход на завършилите висше образование у нас. Делът на регистрираните безработни сред тях е 3,77%, което е около три пъти по-ниска от средната за страната безработица. Проблемът е, че по-малко от половината наети висшисти работят на позиция, за която се изисква висше образование (46%). Това са част от изводите, направени на базата на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България.

В момента у нас се обучават около 238 000 студенти в 51 висши учебни заведения. Една трета от тях следват в двете най-предпочитани специалности: Икономика и Администрация и управление. Анализите обаче показват, че едва 30 на сто от тях намират реализация. Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело.

„Проблемът на висшето ни образование не е, че произвежда много студенти, за които няма работни места на пазара на труда – коментира Георги Стойчев, председател на консорциума: институт „Отворено общество“, социологическа агенция MBMD и „Сирма груп“, които развиват рейтинговата система. – Проблемът е, че имаме сгрешена структура на висшето образование. Има сектори на икономиката, които се оплакват от липса на кадри, здравеопазването и IT са едни оттях, и в същото време има професионални направления, които произвеждат излишък от кадри. Рационализирането на тази структура може да доведе до повишаване на ефективността на публичните и частни инвестиции. Т.е. с едни и същи средства, които инвестираме, да постигнем много по-голямо ниво на реализация на завършилите и много по-голяма връзка на висшето образование с пазара на труда. Това може да стане чрез информиран избор от страна на кандидат-студентите.“

Зам. министърът на образованието и науката, проф. Николай Денков също подчерта, че най-сериозният проблем за момента е изборът на кандидат-студентите. Затова МОН планира информационна кампания сред учениците в 10 и 11 клас, на които им предстои да направят своя професионален избор. Според него е важно също така промените във висшето и средното образование да се правят в синхрон. Ето какво още каза той за мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се реши структурният проблем във висшето ни образование:

„Ще продължи да се разтяга ножицата между доброто финансиране за тези, които дават качествено обучение и добра реализация  и ниско финансиране, включително спиране на средствата за тези специалности във висши училища, в които кадрите се характеризират с лоша реализация. Това е най-мощният инструмент. Той вече е задействан. Второто мощно финансово средство е ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. В нея са предвидени няколко мерки за подсилване на т.нар. приоритетни направления. Все още не сме изчистили списъка, но няма никакво съмнение, че инженерните специалности, информационните технологии са начело в него. Ще бъдат стимулирани студентите и преподавателите в тези направления. Например, ще се отпускат целеви стипендии за студентите. Ще инвестираме в развитие на материалната база. Докато други направления, които не са перспективни, няма да получат финансиране от оперативната програма.“

За поредна година рейтинговата система отрежда лидерски позиции на СУ „Св. Климент Охридски“. Сред водещите висши учебни заведения у нас са още Медицински университет-София, Технически университет-София и Химикотехнологичен и металургичен университет.