Станимира Петрова с размах руши представата, че боксът не е за жени. Във времена, в които България все по-рядко е спохождана от високи спортни отличия, не поради липса на потенциал, а на добра политика, тя по мъжки решително грабна световната титла в кат. до 54 кг. Първата за жени в бокса за България! Това се случи на Световното първенство по бокс в Джеджу, Корея, където чаровната българка спечели златото след пет блестящи победи срещу силни съпернички, сред които медалистки от европейски и световни първенства. На всяка среща излизах така, сякаш играя финал. И всъщност изиграх пет финала, разкрива тайната си шампионката. Така тя осъществи голямата си мечта – да чуе химна на България от най-високото стъпало на почетната стълбичка.
23-годишната българка се превърна в сензацията на турнира, тъй като отличието дойде при нея след около две години в този спорт. Спира се на бокса като свободноизбираем предмет като студентка в Националната спортна академия в София. Всъщност, това е спортът, който баща й отдавна е избрал за нея. Когато излиза на ринга, разбира, че това е нейното призвание в живота. Разбира се, успехът не идва от нищото. Според Станимира отлична база за боксовата й кариера се оказват петнайсетте години активни занимания с таекуондо:
Ако нямах опита и уменията, натрупани от таекуондото, не мисля, че успехът щеше да дойде толкова бързо. Оттам съм научила постоянното движение с краката – вляво, вдясно, напред, назад, буквално, както казват някои, „да танцувам“ на ринга. От таекуондото е и усетът за дистанцията, тайминга, точния момент, в който трябва да удариш, да засечеш противника.
Дали й е било лесно като жена да преодолее психологическата бариера да удари човек? „Понякога ми е трудно и се спирам. Но в крайна сметка ние сме там горе затова. Качваш се и буквално си свършваш работата“, казва Станимира, като подчертава, че извън ринга е друг човек. Обича да рисува, да танцува, да ходи по концерти, да се забавлява като всяко нормално момиче на нейната възраст. Разбира се, когато има глътка въздух в напрегнатото си ежедневие, тъй като спортът е преди всичко.
В залата тренираме два пъти до два часа. Но това е нищо, – споделя световната шампионка. – Времето, което отделям за бокса, не са само тези четири часа дневно. По цял ден – като лягам, като ставам, аз си мисля какво трябва да правя, за да се развивам. Така че, може би, на бокса посвещавам 24 часа на ден. Дори когато спя, понякога сънувам, че съм на ринга.
Като ръководни принципи в живота си асеновградчанката определя самодисциплината и самообладанието, което на ринга е особено важно, защото човек трябва да бъде спокоен. Когато е спокоен, той може да покаже това, което може. Защото в моменти на ярост, човек спира да мисли и тогава сам може да загуби, уточнява в заключение Станимира.
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г. "Всеки може да даде своите предложения, дори те да се повтарят - напишете ги", призовава Доли..
Всеки ден да се мисли за мира и посланията, които изпращат политиците, призовава журналистката Цветана Паскалева, която от 30 години живее в Армения. "Обстановката около нас и в близките държави е нестабилна, а войната е нещо страшно, което може да..
На днешния 6 януари, Богоявление, във всички гарнизони на страната ще бъде отслужен традиционният водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия. Тържественият ритуал в София ще започне от 11.00 часа пред Паметника на..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с..
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши..
Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В..