България заема 44-о място в света по условия за предприемачество. Северната ни съседка Румъния ни изпреварва с две позиции, но след нас се нареждат държави като Унгария, Италия, Хърватска и Черна гора. Това показват данните от Световния индекс по предприемачество (GEI) за 2014 г. Той е изготвен от Световния институт за предприемачество и развитие на базата на 14 критерия и оценява т.нар. „бизнес екосистеми” в 130 държави от цял свят. Предприемачески умения, усет за възможности, иновативни процеси са областите, в които страната ни се представя успешно. Противно на представите ни, че сме добри с технологиите, според резултатите от проучването трябва да положим усилия в усвояването им. Обяснението на наши експерти е, че в момента разчитаме по-скоро на самообучаващи се хора, каквито са IT специалистите. Според анализ на Industry Watch предприемаческата екосистема у нас се развива бързо през последните пет години, но в по-голямата си част новосъздадените бизнеси са в IT сферата. Изследването е направено през лятото на тази година по поръчка на фондация Америка за България. Целта е да се откроят недостатъците на екосистемата, за да бъде подкрепена ефективно с грантови схеми. Какви са основните изводи от изследването? Ето какво каза в интервю за Радио България Георги Стоев, управляващ съдружник в Industry Watch България:

„Българският предприемач има достатъчно добър достъп до финансиране, т.е. когато имаш добра идея, парите винаги се намират. Това, което липсва, са добри менторски програми, достъп до бизнес ангели, т.е. културата на предприемачество в България все още се развива, все още е в своя зародиш. Съществува голяма концентрация на финанси, на усилия в индустрията на високите технологии, на IT специално, както и географска концентрация в София. Тоест предприемач в Ямбол, който разработва, например прототип за нови подметки на обувки, има по-труден достъп, по-отдалечен е от всичко, което се случва в сърцето на екосистемата, неговата индустрия остава по-встрани от фокуса.”

Двата основни фонда за насърчаване на стартъпи, LaunchHub и Eleven, са добре разпознаваеми у нас, но те също инвестират главно в IT фирми, докато рисковият капитал не достига до традиционни индустрии. Образователните програми по предприемачество са фокусирани върху придобиването на технически умения, каквото е например писането на бизнес план, а не толкова върху развитието на иновативност, креативност и предприемаческа култура. Според Георги Стоев, младите хора трябва да се насърчават да експериментират и да бъдат новатори, дори и да се провалят. Проблем е също, че предприемачът у нас е натоварен с отрицателен имидж. „Нямаме емблематични герои, истории на успеха, които да вдъхновяват младите и да им дават надежда, че има смисъл да бъдат предприемачи”, казва още той и добавя:

„Нашата основна препоръка е да се насочат усилията към създаване на култура на предприемачество, като започнем с възпитанието на най-малките, защото в университета вече е твърде късно. Ако можем да насочим по-голяма част от усилията си към училищата, дори детските градини. Трябва да стимулираме също други индустрии, не само софтуерните и да насочим част от усилията извън София към други университетски градове с млади хора. Това би било стъпка в правилната посока.”

Джуниър Ачийвмънт България е неправителствена организация, която вече повече от 17 години работи у нас за насърчаване на предприемаческия дух чрез различни образователни и практически дейности по икономическа и финансова грамотност, бизнес умения, лидерство и стратегии за успех. Според Ваня Кастрева, зам.-министър на образованието, новият проектозакон за предучилищното и училищното образование също ще насърчава развитието на предприемачеството сред учениците.