Според руските официални власти, за България газопроводът „Южен поток” е мъртъв. След краткото объркване на изненаданите и разочаровани български власти, последвало драматичното съобщение на руския президент Владимир Путин за прекратяването на проекта, премиерът Бойко Борисов реагира почти светкавично с контраудар. „България не само ще има за своя консумация газ, но и ще изнася газ, защото има огромни количества газ и това е надеждата за бъдещите поколения, защото това е не само 100 процента диверсификация, това е гарантирано бъдеще за българската икономика”, каза министър-председателят и разпореди моментално да се обявят конкурси за концесии за два нови черноморски блока, където да се търси нефт и газ в морската икономическа зона на страната. Концесиите са за пет години и хипотетичен български газ може да се появи най-рано едва към 2020 година. Това не е съвсем вярно, защото освен на тези два блока, газ и нефт от доста отдавна се търси още на няколко места на сушата и в морето. Проучванията са на различен етап, информацията за техния ход е доста оскъдна, вече откритите залежи са скромни, но дори предварителните данни дават немалко основания за оптимизма на премиера и за окуражителни намеци от страна на фирмите, които търсят икономически изгодни находища.

Така например близо до северната част на българското крайбрежие в блока „Хан Аспарух” се смята, че може да има 100 млрд. куб. метра газ, които ще бъдат достатъчни за страната през следващите 30 години. „Можем да потвърдим, че е налице потенциал за намиране на въглеводородни натрупвания в блок „Хан Аспарух”, призна предпазливо в българската преса говорителят на австрийския енергиен гигант ОМV Роберт Лекнер, който участва заедно с френската Total и испанската Repsol в международния консорциум, проучващ евентуалните запаси от синьо гориво. И други експерти подкрепят този оптимизъм, посочвайки, че този морски блок е съвсем близо до румънско газово находище с огромен капацитет от 84 млрд. куб. метра и това увеличава вероятността и на дъното на българската част от Черно море да се намери газ. А пък новите два морски блока „Терес” и „Силистар”, които тепърва ще се проучват, са в съседство с турско находище, което също дава основания за положителни прогнози. Неслучайно къде на сериозно, къде на шега някои подхвърлят, че Черно море може да се окаже новият Персийски залив.

Всъщност собствените нужди на България от газ съвсем не са големи, тъй като годишната консумация е едва около 3 млрд. куб. метра. 95 на сто от тези нужди в момента се покриват с внос на газ от Русия. Тази изключително висока степен на енергийна зависимост от проблемен партньор като Русия и от още по-несигурната и нестабилна Украйна, през която минават доставките на газ за България, притеснява силно българските власти, които се опитват по всякакъв начин да намерят решение, гарантиращо по-голяма газова независимост. Но не и до степен да позволят на територията на страната да се търси толкова хваления зад океана шистов газ. В България всякакви проучвания за залежи от това гориво са забранени със закон.

Засега въпросът може ли България да разчита на собствени газови ресурси, няма ясен и категоричен отговор. Но щом самият премиер е толкова сигурен, че такива има, очевидно знае факти, които му позволяват да бъде толкова категоричен и уверен.