През изминалата седмица българският парламент успя на първо гласуване да приеме трите основни бюджета за страната за 2015г. - републиканския, на националната здравна каса и на осигурителния институт. Дебатите и приемането на тези три главни финансови плана винаги предизвиква изключителен публичен интерес в страната. И с основание, защото те контролират близо 40% от БВП, а това са огромни за малка и бедна България. Става дума за над 16 млрд. евро и приходите и разходите на тези жизнено важни за обществото системи влияят върху условията на живот не само на хората, които пряко зависят от публичните финанси, но и на тези от частния сектор, на пенсионерите, на децата, на работещите и безработните. Защото това е най-големият финансов ресурс в страната и той определя какво ще бъде развитието на бизнеса, на здравеопазването, на образованието, на правосъдието, на органите за сигурност и т.н.

От приетите по принцип три бюджета, които подлежат на леки корекции преди окончателното им одобряване от парламента и влизането им в сила, става ясно, че следващата година за повечето българи няма да бъде кой знае колко по-различна от неуспешната в много отношения 2014 г. Допълнителни средства за реформи и подобряване на положението в различните сфери почти не се предвиждат и очакват. И това е съвсем естествено, при положение че планираният икономически растеж е под 1%. Ако към това се добавят и новите публични дългове, които се очаква да бъдат натрупани през следващата година, перспективите не изглеждат особено оптимистични. Особено за доста многобройната публична администрация, която няма как да бъде доволна от предвиденото намаляване с 10% на средствата за заплати за персонала.

Това са възможностите, това имаме, това разпределяме, обясняват управляващите и подчертават, че целта на тези бюджети е стабилизация и успокоение на бизнеса и на обществото след почти две години политическа криза, разтърсила и тежко засегнала всички. Прекален песимизъм и прекалена предпазливост, опонира опозицията и определен кръг икономически експерти, главно от левицата.

Новите управляващи, дошли на власт през октомври след извънредните парламентарни избори, спечелиха доверието на избирателите не на последно място и с обещания за радикални реформи на най-проблемните социални системи – здравеопазване, правосъдие, сигурност, енергетика. Ако тези обещани и очаквани реформи имат някакви финансови измерения, то от приетите годишни финансови планове това доста слабо личи и мерките са по-скоро плахи и колебливи. Вярно е, че новото коалиционно правителство е все още доста нестабилно и още не е натрупало достатъчно опит в управлението на сложните коалиционни отношения. От тази гледна точка и имайки предвид, че необходимите реформи ще срещнат изключително силна политическа и социална съпротива, оправдана и логична изглежда предпазливостта на кабинета на премиера Бойко Борисов, намерила отражение и в трите бюджета за 2015 г.