Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Еко щрихи

БНР Новини
Снимка: архив

В доклад на института Germanwatch, представен на току-що завършилата конференция на ООН за климата в Лима, България и Полша се сочат като лоши примери в Европа по отношение на политиките им за борба с климатичните промени. „България е политически нестабилна, с постоянно сменящи се правителства. Политиките за климата никога не са приоритет”, пише в констатациите на Germanwatch. Докладът на Germanwatch (CCPI) и Европейската мрежа за действия по климата (CAN Europe) изследва 58-те най-големи замърсителя с парникови газове в света и близо 90 на сто от всички въглеродни емисии от енергетиката. В най-добра позиция е Дания, а Австралия е цитирана като най-лошо представящата се индустриална държава, измествайки от тази позиция Канада. България заема 41-о място, веднага след Полша.

                                                                                                    *  *  *  *  *
Предстои внасянето за одобрение от МС на постановление за увеличаване с пет процента на т.нар. защитни гори. Това са гори, които играят важна роля било за образуването на водните ресурси, било за спиране на ерозията в планините, било за ограничаване на наводненията. В тях сечта ще бъде крайно ограничена. Става дума за около 17 500 нови хектара защитни гори. „Това е и във връзка с наводненията през последните месеци”, обясни зам.-министърът на земеделието и храните Георги Костов. За илюстрация на значението на тези гори той даде пример с най-големия български язовир Искър, от който цяла София пие вода. Когато е създаден язовира през 1956-а година, около него са залесени към 35 000 ха нови гори. Инженерите, които са строили язовира, са изчислили, че без тези гори запълването със седименти до мъртвия му обем ще се случи за 50 години, тоест сега язовирът нямаше да го има. Благодарение на залесяването седиментацията е намалена около 10 пъти и запълването му ще се случи след 500 години.

                                                                                                    *  *  *  *  *
През втората половина на ноември започна дълго подготвяното зарибяване на българския участък от Дунава с малки чиги с цел връщане на този изчезващ вид в реката. За разлика от подобни разселвания на есетри в миналото, този път рибките са генетично чисти, с доказано дунавски произход, подчертава Стоян Михов, ръководител „Природозащитна дейност” във WWF България. И допълва, че хибридизацията е голям проблем за оцеляването на застрашените видове. За да имат шанс да се ориентират и оцелеят в реката, чигите са отгледани в близки до естествените условия в земно-насипни басейни, където са се хранили с естествена храна. Чигата (Acipeser ruthenus) е един от шестте живели някога в Дунав есетрови вида и единственият, който не мигрира в Черно море. Тя е най-дребната есетра – достига над един метър дължина. За разлика от другите есетрови, тя е най-слабо застрашеният вид. Братовчедите й нямат този късмет – моруната (Huso huso), руската есетра (Acipenser gueldensteadti) и пъстругата (Acipenser stellatus) са критично застрашени, а шипът и атлантическата есетра са изчезнали.

                                                                                                     *  *  *  *  *
Година след разселване в Източните Родопи на пет зубъра, внесени от Германия, там оцеляха само два екземпляра от вида. Най-младите три животни починаха, най-вероятно вследствие на стреса от пренасянето им. Тези най-големи тревопасни животни в Европа, някога населявали и този район, отдавна са изчезнали. Адаптацията на двата зубъра в този красив и богат на биоразнообразие район доказва, че дивата природа може да се завърне, смятат експертите от проекта „Дивият свят на Източните Родопи”, подкрепян от Фондация „Новото тракийско злато”. Още с появата си едрите тревопасни животни предизвикаха голям туристически интерес.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Учени обсъждат историята и перспективите на Западните български покрайнини

Институтът за исторически изследвания към Българската академия на науките организира днес, 8 ноември, научната конференция на тема "Западните български покрайнини - история и перспективи" по повод 100-годишнината от Учредителния конгрес на..

публикувано на 08.11.24 в 07:20

Очаква се повишение на дневните температури с 1-2 градуса

В петък , в котловините и равнините ще има мъгли. Минималните температури ще са между минус 5° и 0°, в София - около минус 3°.  По Черноморието сутринта ще е около 3°. През деня ще е слънчево. Очакват се максимални температури от 14° до 19°, в София –..

публикувано на 07.11.24 в 17:48

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 25

На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..

публикувано на 07.11.24 в 12:00