В петък вечерта след изморителни и продължителни спорове, скандали и дебати, в които аргументите бяха от сферата на фундаменталните човешки ценности като права, свободи и демокрация, обграденият от протестиращи парламент окончателно прие бюджета за догодина на държавното обществено осигуряване и изключително спорната пенсионна реформа. Окончателно е малко условно казано, защото това стана, след като  инициаторите на реформите от партия ГЕРБ се видяха принудени да приемат току що одобрената реформа да бъде скоро отново ревизирана. И след като получиха подкрепата на иначе непримиримия противник ДПС. Съпротивата срещу набързо изработените и одобрени единствено от синдикатите изменения в пенсионния модел беше изключително силна през цялата минала седмица. Социалният министър, бизнес организациите, политическите партньори от управляващата коалиция и самият президент на страната Росен Плевнелиев не скриха, че смятат мерките за необмислени, прибързани, с неясни последици и направо неприемливи. Всъщност най-остри спорове предизвика идеята да се даде еднократно правото на пенсионноосигурените да избират дали да си плащат осигурителните вноски за втора задължителна пенсия на един от десетте частни пенсионни фонда или на държавния гигант - Националния осигурителен институт. Привържениците на реформите се опитваха да докажат, че да се даде правото на свободен избор е най-демократично и показва уважение към правата на човека. Противниците се аргументираха с твърдението, че това е скрита форма на национализация на допълнителното пенсионно осигуряване, тъй като частният бизнес не е в състояние успешно да се бори с държавния гигант. Всъщност става дума за едни 4 млрд. евро, внесени от 3.3 млн. осигурени в частните фондове и въпросът е кой ще ги прибере. На този етап управляващите изглежда спечелиха битката, но не и войната за тези пари, защото предстои до три месеца разработването и обсъждането на цялостен пакет от мерки за промяна на пенсионната система, а сегашните промени може да бъдат отменени от Конституционния съд. Това означава, че предстои реформа на реформата и че нищо още не е ясно и окончателно.