Началото е поставено през 1969 г., когато арфистката Весела Желева е на специализация в чужбина. Там тя се запознава с много камерни творби. Постепенно се оформя идеята за създаване на нестандартен ансамбъл заедно с нейна добра приятелка и колежка. Ето какво разказа Весела Желева:

Камерната музика много ме увличаше. Любима моя партньорка и до ден днешен е флейтистката проф. Лидия Ошавкова. По стечение на обстоятелствата трябваше да й намерим заместник, защото тя спечели безапелационно конкурса за флейтист на Софийска филхармония. През годините, Лидия остана верен приятел на квартета. Интересът ни към старинната музика стана повод да поканим чембалиста, органист и пианист Стефан Траянов. Той бе отличен познавач на творчеството от епохата на Йохан Себастиан Бах и от тази малко преди нея. Това бе разковничето за създаването на квартет „Еолина“. Започна дългото издирване на автори, неизпълнявани в България. Според някои критици,  това бе нашето основно амплоа. В ръкописите си старитe майстори не посочват кой инструмент трябва да изпълни даден глас. Това ни даде голяма свобода. Художествените изисквания обаче, налагаха навлизането и на други стилове в репертоара. Необичайният състав на ансамбъла породи голям интерес от страна на български и чуждестранни композитори, които написаха много произведения за нас.

Стефан Траянов бе човекът, който преаранжира много образци от Бароковата музика за „Еолина“.  Когато аз се присъединих, вече беше натрупан солиден репертоар от български произведения – спомня си настоящият виолист и добавя – По това време започна да се изгражда имиджът на „Еолина“ като ансамбъл за старинна и съвременна музика.

Квартет „Еолина“ успява да се наложи и по света. Навсякъде в Европа изкуството на музикантите предизвиква възторг у  публиката. За пътешествията на ансамбъла арфистката Весела Желева си спомня:

За нас е характерно, че ни привличат далечните дестинации. Обиколили сме толкова места, а едва наскоро си дадохме сметка, че не сме гостували на съседни страни. Преди няколко години за първи път посетихме Румъния, а после и Турция. Този сезон ни порази топлият прием на публиката в Македония. Получи се много хубава симбиоза: музика-изпълнител-публика.

А как един млад музикант може да се превърне в достоен продължител на идеята „Еолина“?

Фактът, че работим 45 г. заедно е доказателство, че това е общуване на съвсем друго ниво – отговаря виолистът на квартета. Най-тънкият момент за един камерен ансамбъл е в него да се съберат хора, които да имат специален контакт помежду си. В противен случай всичко е чисто механичен процес, лишен от перспектива в дългосрочен план. Ние винаги обсъждаме, това върху което работим в момента и чертаем планове за бъдещето.