Преди 180 години в Габрово е създадено първото българско светско училище. В него се преподава по взаимоучителния метод на британските педагози Бел и Ланкастър, при който по-напредналите ученици помагат в обучението на по-малките. Разбира се, това става под ръководството на учителя. А първият учител в него е известният български възрожденец Неофит Рилски. Благодетели на школото са Васил Априлов, Николай Палаузов, братя Мустакови и други състоятелни българи, живеещи в странство. Те осигуряват средства за преподаватели, впоследствие – и стипендии на завършилите, за да се обучават в по-висока степен. Името на Васил Априлов обаче не бива да се свързва само с това, че е родоначалник на новобългарското образование, дарил средства, но и предвидил как да се развива то впоследствие.
„Той и Николай Палаузов са одески директори на училището. Успешен търговец, Априлов допринася изключително за развитието на търговските връзки с Русия. От друга страна, със своята книжовна дейност той подпомага културното развитие на Габрово и българските земи – разказва в интервю за Радио България Даниела Цонева, уредник в Регионалния исторически музей в Габрово. – Първото му произведение е „Денница на новобългарското образование” от 1841. В същата година той издава друга своя работа – „Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука”. А година по-късно – и допълнение към „Денницата”. Следват „Български грамоти” от 1845 и последното му съчинение – „Мисли за сегашното учение” от 1847. Тоест, за седем години той издава пет труда – принос в развитието на българската книжовност и за популяризиране на образованието.”
Регионалният исторически музей в Габрово пази ценни свидетелства, свързани с Васил Априлов. Сред тях са писма до сестра му Кера, неговите книжовни трудове, предмети, принадлежали на семейството.
„Въпреки че писмата до сестра му Кера са много лични, те са свидетелство и за неговите интереси за запазване на българските традиции – посочва Даниела Цонева. – Например той моли сестра си за издирване на песни, дава й напътствия какви да бъдат те: за годеж, за любов, за сватба. Освен това я наставлява какви жени и моми да търси, ако са бедни, да им се плати за труда. В едно от тези писма споделя идеята си за откриване на училище за момичета. Действително, след Плевен, Габрово е второто селище, в което се поставя началото на девическото образование в България.”
За събирането на „старини” той се обръща и към Неофит Рилски и други съотечественици. Идеята му е била да подреди събраното песенно творчество в сборник. Подчертаният интерес на Априлов към документалистиката и археологическите паметници са причина да бъде смятан за основоположник на научното направление в зараждащата се българска историография, отбелязва Даниела Цонева. Той е първият българин, въвел у нас термина „археология”.
От друга страна, Априлов популяризира в свое произведение новото образование, като споменава, че шест години след откриването на първото светско училище – габровското, в българските земи вече има мрежа от такива школа: в Панагюрище, Сопот, Карлово, Трявна, Казанлък, Свищов. С аргументи той представя Габрово като център на това дело, съпоставяйки го с опита на напредналите европейски страни. И го нарича „главен разсадник на българското образование”. Неслучайно през 1872, шест години преди Освобождението, габровското училище прераства в първата гимназия в българските земи. Днес Националната Априловска гимназия е сред елитните училища в страната. Наследството на нейния патрон и богатото й минало е причина в нея да бъде създаден Национален музей на образованието.
Снимка: gocenter.bg
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в египетския град Канопа и се прочул като знаменит лекар в град Александрия. Лекувал с огромен успех..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от..
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като..