На спешна среща в първия работен ден на новата година, 5 януари, вицепремиерът Меглена Кунева, която контролира силовите ведомства, обсъди с министрите на вътрешните работи, отбраната, правосъдието, регионалното развитие и земеделието остри проблеми, свързани с бежанците. Остри и толкова сложни, че неотложните решения бяха отложени и възложени за да ги доизясняват две работни групи. Спешността, с която правителството подходи към проблема „бежанци” е признак за тревога, и основания за такава има.
Изненадващо около новогодишните празници вътрешният министър заяви, че ведомството му не може само да се справя с наплива на бежанци, изпратените подкрепления на гранична полиция намаляват капацитета за противодействие на престъпността във вътрешността на страната и в противостоенето на бежанския натиск трябва да се включи армията. По закон обаче, армията охранява границата само по време на война и с основание министърът на отбраната напомни това. Станахме свидетели на разнобой, липса на координация и прехвърляне на отговорности между двете основни силови ведомства на страната.
Разнобой в момент, когато с настъпването на пролетта се очаква засилване на бежанския поток към България не само от изток, но и от запад, защото няколко европейски държави възнамеряват да върнат на България около 7 хиляди бежанци, проникнали в тях от нейна територия. По силата на Дъблинския регламент, бидейки първа страна, в която те са се регистрирали на влизане в ЕС, България ще е длъжна да ги приеме обратно. Има нещо абсурдно в това една страна да е критикувана от други, че е недостатъчно гостоприемна към бежанците, а същевременно същите тези други страни да отказват прием на бежанци на своя територия. Излиза, че бежанците трябва да се добре дошли само в страните по външната граница на ЕС, една от които е и България.
На спешната министерска среща по бежанските въпроси бе решено да не се отстъпва пред настояването на правозащитни организации за спиране на изграждането на телените заграждения по част от границата с Турция. Не стана ясно, обаче, кой и на каква цена ще го изгражда.
Министрите решиха до две седмици да бъде представен план за действие за справяне с очакваното засилване на бежанския поток към България. В този срок трябва да се вземе решение за изграждане на нови центрове за настаняване на бежанци. По този въпрос е възможно съдействие на министерството на отбраната чрез предоставяне на имоти и сгради, от които не се нуждае. Кой обаче ще извърши и плати преустройството им?
Ще се търсят по-динамични връзки с ЕК по въпроса за бежанците с оглед равно споделяне на отговорностите в ЕС, за да не пада тежестта от приема на бежанци само върху южните страни. Проблемът е общ европейски и трябва общо решение, заяви след спешната среща вицепремиерът Кунева. Така настояваха и висши представители на предишното правителство, но призивите и до днес остават без отговор от Брюксел. България призовава и за подписването на общо тристранно споразумение с Турция и Гърция за съвместни мерки. Проект за такова споразумение е подготвен още от предишното правителство, но и този призив остава „глас в пустиня” и сякаш определящ е принципът „всеки да се справя сам”. Поне засега.
Сценаристите, писателите и драматурзите от Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи осъдиха агресията към зрители, актьори, автори и служители в Народния театър “Иван Вазов”. Спектакълът “Оръжията и човекът” с режисьор..
Най-високото виенско колело в страната ни ще се извисява над Плевен, съобщи областният управител Николай Абрашев. Съоръжението ще бъде построено в многофункционален комплекс близо до парк “Кайлъка”. “ В проекта е предвидено да бъде изградено виенско..
Втора поредна вечер пред Народния театър "Иван Вазов" имаше протести, но този път не се стигна до физически сблъсъци. Поводът отново беше постановката "Оръжията и човекът", режисирана от Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Служебният вътрешен..
На 14 ноември в „България днес“ ви запознаваме с програмата на МОН "Неразказаните истории на българите", която въвлича..
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в..
Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили..