Най-голямата кървава трагедия във Франция започна с два автомата „Калашников“ и завърши с милиони подострени моливи. Един от тях бе част от творбата на култовия карикатурист Христо Комарницки:

Това беше Айфеловата кула, на върха на която е моливът на свободното слово, каза той. – Един терорист виси на нея, като съвременен Кинг Конг, и с меча си подостря молива.

Художникът Христо Комарницки е сред хората, които вече дълги години успяват винаги да намерят забавната страна на новините и фалша, които родният политически елит произвежда. „Карикатурите са плод на моя лична позиция и отношение към случващото се“, казва той. Обикновено виждаме произведенията му на страниците на в. „Сега“ в рубриката му „Туш“. Преди това е работил за голяма част от появилите се след 1989 г. издания. Ако политик не се е виждал в карикатура на Комарницки, трябва сериозно да се замисли дали изобщо нещо зависи от него. Под четката му попадат основните играчи, които създават новините. Не са редки случаите, когато негови герои му се заканват.

В светлината на събитията, които се случиха в Париж, е нелепо да се оплаквам от някакви заплахи или каквото и да е било по отношение на моите работи, споделя Христо Комарницки. – Всеки карикатурист търси предизвикателството и с това, което прави цели да предизвика съответната реакция. Що се отнася до негативните реакции – това е целта – публиката да се пробуди, както и обектът на сатирата.

Детската любов на момчето от Габрово към „смешните картинки“ в печата става негова професия и след демократичните промени той се утвърждава като един от водещите карикатуристи на България.

Аз създавам един визуален коментар на това, което се случва, продължава Христо Комарницки. Бих могъл да кажа, че съм съавтор на политиците. Просто превеждам  на съответния език някакви идеи и послания, които пораждат техните действия.

Това се случва всеки ден и процесът е доста изтощителен. От ранна сутрин е във водовъртежа на новините – много четене, обмисляне, преживяване на събитията. Следват десетки скици, докато изкристализира идеята. Предпочита класическите средства за работа – молив, четка и перо.

Всяко средство си има своето очарование и своя характер, обяснява Христо Комарницки. – Четката предполага повече мекота, едно перо е по-остро, дава по-синтезирана линия. Моливът също предава мекота. Това са изразни средства, които са като палитрата на един художник. Привързан съм към четката и това е моето любимо средство – тънката четчица.

Христо Комарницки е един от водещите карикатуристи на американския сайт за политическа карикатура „Carle Cartoons“.

В този сайт публикувам от 1998 г., продължава той. Войната в бивша Югославия ме провокира да му сътруднича, защото международният интерес към случващото се в региона беше голям. Като човек творящ, близо до мястото на събитията, реших да се включа с мои работи. И от тогава – до днес.

За творчеството си Христо Комарницки е лауреат на много наши и световни награди. Само една го е учудила – Международната награда на медиите от Югоизточна Европа „За човешки права" в края на 2010 г.

Тогава много се изненадах от тази награда, признава си той. Почувствах се доста неудобно, защото никога не съм се изживявал като борец за човешки права. Хората от журито ми обясниха, че според тях с всекидневната си работа правя точно това.