Въпреки незавидното положение на енергетиката ни, измервано с бюджетен дефицит между 17 и 40 процента от приходите на НЕК, което в парично изражение е между 300 и 400 млн. евро, по всеобщо признание, България разполага с много добри енергийни специалисти. Въпросът обаче не са кадрите, а тяхната ментална нагласа: ще успее ли България да се отърси от инерцията в енергетиката, при положение, че ангажираните с реформите специалисти са свързани с Русия и корпоративното енергийно лоби, и то от десетилетия?
Последният красноречив пример в това отношение е продължаващото дейността си дружество „Южен поток България“, въпреки оттеглените инвестиционни намерения на руската страна. Директорът му Димитър Гогов заяви пред БНТ, че проектът е в ход и предстои строителство, тъй като това е волята на акционерите БЕХ и „Газпром“. Председателят на парламентарната Комисия по енергетика, Делян Добрев, коментира така „висящото положение“: „Нямаме официално становище от „Газпром“ за спирането на проекта. Поискали сме, но засега нямаме отговор“. По такъв начин „Южен поток“ остава в правителствената програма, макар че хъбът във Варна няма как да бъде захранен, ако не се строи тръба по дъното на Черно море. За пореден път правителството изпраща противоречиви сигнали, а обещаното финансово оздравяване и независимост на системата изглеждат по-скоро пожелателни.
Финансовото оздравяване на енергетиката, се очаква да стане чрез намаление на някои разходи и увеличение на цените на тока. Дългоочакваната либерализация на енергийния пазар на дребно, която е една от бъдещите цели на приетите на първо четене промени в Закона за енергетиката, обаче според председателя на ДКЕВР Светла Тодорова, остава в далечна перспектива: „Либерализацията на цените на дребно е немислима без освобождаване на цените на едро, защото това би увеличило цените на свободния пазар.“
Либерализацията на цените на едро би ощетила интересите на производителите, които продават енергия по регулирани цени . Затова Тодорова предвижда увеличение на цените. Но ако ДКЕВР реши да покрие дефицита на НЕК, който към днешна дата е над 1.5 млрд. евро, увеличението на цените би трябвало да е между 20 и 30 процента, а това е равно на токов удар за правителството.
Намалението на разходите на НЕК, според намеренията на управляващите, ще стане и чрез предоговаряне до два-три месеца с цел на намаляване на цените по дългосрочните договори на двете американци централи – AES ТЕЦ Марица–изток 1 и „Контур глобал Марица-изток 3“, а още и като бъдат извадени от регулирания пазар неефективните заводски централи и топлофикации. Това обаче са по-скоро козметични промени.
Независимостта на енергийната система трябва да се постигне чрез форсиране на спряганата поне от четири години диверсификация на доставките и чрез стартиране на местния добив. До края на май, се очаква подписване на финансов меморандум за строеж на интерконектора с Гърция. А през следващите две години трябва да бъдат завършени и връзките със Сърбия и Турция. На проектно ниво диверсификацията на газовите доставки на нашата страна изглежда почти изпълнима. Не така благоприятни са политическите перспективи, уви. Дестабилизацията в Русия, според рисковите анализи „Бритиш петролиум“, формира дъга на нестабилност, която се простира от Норвегия до Азербайджан. България има договор за доставка на азербайджански газ, но въпреки това има опасност от спиране на доставките.
Добрата новина е, че най-после има сериозен международен интерес за проучване на залежите от нефт и газ в българския Черноморски шелф в блоковете „Терес“ и „Силистар“.
В събота облачността над по-голямата част от страната ще бъде значителна и главно в централните и източните райони от Северна България ще има слаби превалявания от сняг. Разкъсвания на облачността ще има през деня над Западна България. Ще духа слаб, по..
Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов разпореди до края на деня проблемите с електроснабдяването в селищата без ток да бъдат отстранени и захранването да бъде възстановено. Все още има населени места без ток заради сложната зимна..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите и българското присъствие в политиките на региона. Днес поставяме акцент на двустранните отношения..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..