Една задълбочена, добре аргументирана и написана с вдъхновение книга – „Жорж Папазов като писател. Вербализация на сюрреалното”, имаше премиера в Националния музей на българското изобразително изкуство. Неин автор е проф. Румяна Станчева, известен изследовател в сравнителното европейско литературознание и балканистиката. В продължение на години обаче тя проучва житейския път и наследството на художника Жорж Папазов. Преглеждайки каталога на Френската национална библиотека, открива цели шест негови книги нафренски. (Папазов има и една книга на български – „Париж. Творчество и съдба на велики художници”). Роден в Ямбол, Южна България, той следва в Прага и Мюнхен, работи и се образова във Виена и Берлин, накрая се установява в Париж. Има изложби в Париж, в много европейски градове, както и в САЩ. Ето какво казва в интервю за Радио България критикът Митко Новков:
„Той е един от големите български, а и френски художници. Папазов е сред родоначалниците на сюрреализма, въпреки че не се е включил към тяхното движение, защото е имал здрав български индивидуализъм, не е обичал колективните изпълнения. Много отдавна не е представян пред българската публика. Жорж Папазов е известен главно като име у нас, може би от монографията на изкуствоведа Кирил Кръстев и сега, слава Богу, от тази книга на Румяна Станчева. Но иначе като художник е сравнително малко познат, отдавна не е имало негова изложба в България.”
Първата самостоятелна експозиция на Папазов е в София – през 1919. В средата на 30-те години той се завръща в България за около две години. Опитва се да пробие със своето изкуство, но подкрепата, която получава, не е достатъчна. Известните интелектуалци Сирак Скитник и Симеон Радев пишат статии за него, но общо взето, родната публика остава хладна към творчеството му.
„Той създава едно изкуство, съвсем различно от онова, което тогава е било ценено – отбелязва Митко Новков. – При него има фигуративност, но доста по-различна от общоприетата. Има странни съчетания на цветове и т.н. Той бяга от реализма категорично. Дали тогавашната публика не е била готова за творец като него или той я е надценил, но те не се „срещат” – отбелязва Митко Новков. – Тогава Папазов пише на български книга за френските художници, с която да обоснове чрез тях своя начин на рисуване. Интересното е, че като писател той е по-скоро реалист – и в романите, и в спомените си. Неслучайно е оставил много спомени за свои приятели: Паскин, също роден в България, Дерен – един голям френски художник и др. Тъй че, ако като художник Папазов е сюрреалист, като писател той е типичен здрав, солиден критически реалист.”
За две от книгите на художника – повестта „Поп Васил” и романа „Братя Дренови”, се знае, че черпят от неговата семейна история. Друга е събрала мемоари под заглавието „Паскин!...Паскин!...Тук съм!...” Тя има и второ допълнено издание. На голямото му приятелство с Дерен – един от родоначалниците на фовизма, са посветени други две книги със спомени. Последна е неговата автобиография „По стъпките на художника”, излязла година преди кончината му.
„Книгите на френски на Жорж Папазов ги няма в България (с изключение на „Поп Васил” в Националната библиотека) – посочва Митко Новков. – Те изобщо не са превеждани. Това е един пропуск от наша страна като българи, че не сме се обърнали към тях. Дори те да не отговорят на всичките ни критерии, ще ни дадат по-голяма представа за този световноизвестен българин в полето на визуалната култура. Тъй че, може би трябва да се замислят българските издатели и да издадат неговите произведения.”
Картините от колекцията на Националната художествена галерия снима Венета Павлова
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита първата фабрика за винили в страната, която на този етап ще е и единствената на Балканите. Пред БТА..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..