Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Йоан Левиев в приключението „автопортрет”

БНР Новини
3
Семейство Левиеви и семейство Кирови в кафе „Дьо Ла Пе”

Над 30 автопортрета са събрани в изложба на талантливия български художник Йоан Левиев. Той си отива сравнително рано от този свят – на 59 години, но оставя след себе си ярки и запомнящи се произведения. Изложбата е по идея на неговата дъщеря Йоана Левиева-Сойър, а мястото - Софийската градска художествена галерия. Повод за нея е 80-годишнината на артиста. Левиев е творил в различни жанрове: фигурална композиция, натюрморти, портрети, пейзажи. Неговите автопортрети са много, но пък не всички се побират в рамките на жанра. Йоан Левиев вгражда образа си и в монументални произведения, и в кавалетни картини, гледа ни и от рисунки. Както сериозно, така и нерядко със самоирония.

Снимка„В изложбата присъстват, като се започне от най-ранният му автопортрет, който е от 1953 година и е рисуван по време на следването му в Художествената академия, до един от последните му, наречен „Семеен автопортрет” от 1993-а – посочва в интервю за Радио България Станислава Николова, уредник на изложбата. – Посетителят има възможност да проследи как творецът гледа на себе си, как развива своето изкуство в произведенията си. В експозицията участват много галерии от страната. Имаше специално издирване, за да се открият всичките му автопортрети. И така, тези галерии предоставиха свои творби от колекциите си, за да направим този цялостен проект. Също така има произведения – собственост на семейство Левиеви, както и едно частно притежание – рисунка, която също представя неговия образ.”

Всъщност, в класическия смисъл на думата „автопортрет” са само три от творбите в изложбата. Но пък можем да видим художника като герой от масова сцена, каквато например е картината „Нестинарка”, собственост на Бургаската галерия. Или сред очарованието на Стария Пловдив, който се появява много често в неговите картини. В творби като „Спомени” той пък колажира свои снимки от детството си.

„В експозицията има творби от няколко негови ключови цикъла. Един от тях е „Царски времена”, който започва през 80-те години – разказва Станислава Николова. – Има и работи, продължени през 90-те, в които можем да видим образа на Левиев ту като шут, ту като цар, наблюдаващ това, което се случва наоколо. В неговите автопортрети има философия, смисъл, дълбочина. Всеки посетител може да усети това, и то много силно и ясно. Друг интересен цикъл е „Песен на песните”. Той е създаден в Париж и е собственост на семейството на художника. В него той приема образа на цар Соломон, но и на сатир. И пак е ясно разпознаваем и ни гледа от картините си.”

Йоан Левиев има много награди за своето творчество. От 1960 година е участвал във всички изложби на Съюза на българските художници. Негови произведения са представяни в сбирки на българско изкуство в Париж, Брюксел, Токио, Москва, Милано, Ню Йорк, Мексико, Виена, Будапеща и други градове.

Снимки от изложбата: Венета Паволова и СГХГ



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Ново столично читалище ще носи името на Кирил Маричков

От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..

публикувано на 25.12.24 в 14:58

Аниес Дезарт за времето, музиката и светлината на София

"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..

публикувано на 23.12.24 в 10:25

Скулпторът Юсеин Юсуф превърна чешма в галерия сред гората

Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..

публикувано на 22.12.24 в 08:25