Тези дни в България се завърна част от 23-та антарктическа експедиция, водена от учения, полярен изследовател и председател на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. Този път част от експедицията бе и група опитни алпинисти – Николай Петков, Дойчин Боянов и Александър Шопов. Те се отправиха към остров Ливингстън с цел да изкачат и направят геодезически измервания на върховете от билото на планината Тангра, която се намира в близост до българската изследователска база „Свети Климент Охридски”. Ето какво разказва за свършеното от алпинистите проф. Христо Пимпирев:
„Трябваше да се изкачат „девствени” върхове на най-българската планина извън територията на България – Тангра. Проектът мина успешно. Въпреки много тежките атмосферни условия, бяха извършени премиерни изкачвания на няколко върха и измервания със специална GPS апаратура, предоставена от Военно-топографската служба на Българската армия. Така тези върхове ще могат да бъдат поставени на картата на света с точните им височини”, обобщи Христо Пимпирев.
Двукратният покорител на Еверест Николай Петков споделя, че това, което го е привлякло да се включи в експедицията, е възможността българи да бъдат не само автори на топонимията в дългата около 30 км планинска верига Тангра, но и изследователи на по-важните й върхове.
„За мен предизвикателството беше изкачването на Големия иглен връх. Впечатли ме това, че именно този връх е един от първите, забелязани на остров Ливингстън през 18 век от мореплавателите, които дават и името му. А то е избрано неслучайно. Големият иглен връх представлява впечатляваща снежно-ледена пирамида, изникваща направо от морето. И за наш късмет няколко века по-късно той все още не беше изкачен. Това се превърна в интересна цел за нас“, сподели Петков.
Изкачването на Големия иглен връх, по-нисък с около 10-20 м от най-високия връх на острова – Фризленд, или 1679 м и 49 см, става факт на 8 януари 2015 г. Освен там, по време на експедицията за първи път човешки крак стъпва на още два върха – Плана и София. Предизвикателствата по пътя на българските момчета са много – ледници, цепнатини и ледени гъби, но най-трудното препятствие се оказва лошото време. Ето какво разказа за изкачването на един от най-красивите върхове на острова – Лясковец, покорителят на Еверест без кислородна маска Дойчин Боянов:
„Там наистина се наложи в рамките на 40-50 м да има реално ледено катерене. Заледяването много ме впечатли с формите, образувани от влажния океански климат, ниските температури и ураганните ветрове, които действат на острова. Според учените, това е мястото на планетата с най-лош климат и аз съм готов да свидетелствам, че това наистина е така. През 30-те дни, които изкарахме на острова, имахме един следобед с хубаво време, който използвахме за изкачване на главното било, след като с много усилия и кураж успяхме да пробием 1300 метра плътна облачност, над която имаше ясно и слънчево време.”
„Сякаш се показахме от преизподнята на ада и попаднахме в една фантастична приказка с отблясъците на залеза”, допълва впечатленията Николай Петков. Алпинистите отбелязват, че голяма роля за успеха на тяхната мисия изиграва осведомяващият ги за прогнозата за времето метеоролог на испанската експедиция на острова – Фаусто, който дори емоционално се посвещава на каузата им. Боянов и Петков с учудване отбелязват, че в 21 век, въпреки възможностите за сателитно заснемане, на картата на Антарктида има все още бели петна, а и дори очертанията на бреговете на остров Ливингстън на картата са грешни. „Това е последният континент, неизучен достатъчно. България е там, има своя полярна база. Наше задължение е да направим подробна карта на този остров и да запълним белите петна на Антарктида”, споделя проф. Христо Пимпирев, който с крехкия бюджет от 175 хиляди евро, привличане на спонсори и невероятни комбинации успява ежегодно да организира успешни български научни експедиции до ледовития континент.
Снимки: Български антарктически институт
В „България днес“ на 4 февруари говорим за ситуацията на гръцкия остров Санторини и има ли опасност за българите, които се намират там. За екологията и взаимоотношенията между човек и природа ще говорим с едни млади българчета, които вече..
В сряда, над по-голямата част от страната облачността ще е значителна, временни разкъсвания ще има преди обяд над Западна България. На отделни места, в Източна България и планинските райони, ще превали съвсем слаб сняг. Ще духа до умерен, в източните..
В Българския културен център в Берлин известната журналистка Кристина Патрашкова ще представи книгата си "Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата". Изданието е разказ за историята и съдбата на едни от най-известните български..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г...
Във вторник , 4 фвруари, минималните температури ще бъдат между минус 3 и 2°, в София - около минус 2°. През деня студеният въздух ще обхване цялата..