Вече близо три години в публичното пространство усилено се говори за законодателни мерки за защита на физическите лица от свръхзадлъжнялост. В средата на месеца левицата внесe поредния проект на Закон за защита от свръхзадлъжнялост на физическите лица (ЗЗСФЛ), който много напомня вариант от 2014-а.
Касае се за специфична защита на български граждани и чужденци, които пребивават в страната повече от 183 дни годишно.
Според адвокат Георги Коев, има различни източници на свръхзадлъжнялост – от ипотечни, жилищни и потребителски кредити, до задължения към комунални дружества (топлофикация, ВиК).
Той счита, че ако най-после законът бъде приет, той ще е един вид социална компенсация срещу дълговата спирала:
„Нашата държава пази монополистите, най-големите си данъкоплатци: банки, комунални дружества, застрахователни компании, телекомуникационни оператори. Те генерират задлъжнялост, но тези задължения не са техни, а наши.”
Задълженията към комуналните дружества могат да се натрупат необратимо, според адвокат Коев, защото законът е обърнат срещу потребителите: „Обикновените граждани трябва да могат да избират, а ако нямат тази възможност, трябва да могат да фалират”, категоричен е той. И пояснява: ние можем да си купим ток и вода само от един доставчик. При топлофикационните дружества е още по-зле – нито можем да се откажем от услугите им, нито да купуваме от друг.
При финансовите институции механизмът е подобен: кредитополучателите понасят всички пасиви от кризата, а банките са защитени от законодателството. Ако законът бъде приет, отговорностите ще се разпределят по-справедливо:
„Ефектът е, че няма да създаваме потомствени длъжници. Сега съдия-изпълнителят насочва изпълнението срещу наследниците, без да се интересува дали те са отказали, или са приели наследството си”, коментира ситуацията Георги Коев. Той не се опасява, че подобен закон може да доведе до фалит на банки:
„Законът за защита от свръхзадлъжнялост даже ще се окаже и в полза на някои кредитори, защото те ще могат да изчистят някои задължения и да кажат: „Тези пари са виртуални. Тях ги няма. Има несъбираеми вземания. Съдия-изпълнителят вижда, че няма какво да вземе от длъжника.”
Ако някое лице е изтеглило ипотечен кредит от 45 хил. евро, до момента е платило 15 хил. и му остават още 30 хил., но не може да плаща, банката продава имота, например за 36 хил. евро и така общо тя получава 51 хил. евро. Длъжникът обаче хем губи жилището си, хем продължава да дължи на кредитора остатъка от 30 хил. евро. Така излиза, че платените до момента 15 хиляди са един много скъп наем.
Проектът за закон „за частните фалити” има особено социално значение в България, предвид високия процент от граждани, които живеят в недоимък. По данни на изследване на Института за икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт” от 2014-та, около половината от населението на страната или 49,3 процента живее под прага на бедността, със сериозни материални лишения, което прави България най-бедната страна в ЕС.
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
В събота облачността над по-голямата част от страната ще бъде значителна и главно в централните и източните райони от Северна България ще има слаби превалявания от сняг. Разкъсвания на облачността ще има през деня над Западна България. Ще духа слаб, по..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен..
Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците..