На 20 февруари за втори път ще бъдат връчени Годишните фолклорни награди, посветени на 120-годишнината от рождението на народната певица Гюрга Пинджурова. Според регламента събитието има два етапа. В началото на годината се избират носителите на приза за цялостен принос. А до края на септември ще станат известни победителите в отделните категории – „Глас на годината”, „Албум на годината”, „Любим изпълнител” и др. Организатор е сдружение „Наследници на фолклорния огън”, с подкрепата на известни български изпълнители и фолклористи.
Новите носители на приза за цялостен принос вече са известни. Гласуването става по електронен път на сайта на Годишните фолклорни награди. Почитателите на българското традиционно изкуство избраха голямата народна певица Любка Рондова и дългогодишния хореограф Ради Радев.
Родена в Егейска Македония, Любка Рондова е сред най-обичаните народни певици. Житейският й път е вълнуващ, изпълнен с перипетии, а песента и любовта към изкуството осмислят всеки миг от него. В най-ранните си години преживява Гражданската война в Гърция (1946-1949), която разпилява семейството й по света. Заедно с други деца-емигранти е изпратена първо в Румъния, после в Полша, накрая – в Чехия. Там завършва гимназия и Философско-филологическия факултет на Карловия университет (Прага). Владее няколко чужди езика. В България пристига при роднини, по-късно цялото семейство се събира в София. Дълги години работи като филолог на Ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев”. Тя е и сред най-известните солистки на състава. Пяла е на всички континенти, почитателите й нямат брой. Едно от най-значимите дела, на които е посветила огромни усилия, е събирането на народни песни от родния й край. Тя „извади на бял свят“ и направи популярни редица заглавия, включени в историческия сборник „Български народни песни” на братя Миладинови. Пише и авторска музика по текстове на съвременни поети. Издирила е и текстове на песни, чиито мелодии са забравени. Към тях създава музика в духа на оригиналния фолклорен стил. Такива примери има много – „Велико, дульбер бугарко”, „Три коня лудо тераше”, „Будинска Яна” и др.
Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..
Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..
Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..