„Вашето обаждане се прехвърля към оператор. В момента всички оператори са заети.“ Това са до болка познатите фрази на хиляди български, клиенти на мобилни оператори, банки, интернет доставчици, електроразпределителни и ВиК дружества и дори – на някои държавни институции. В голяма част от случаите, центровете за обслужване на клиенти, които са външни компании, играят ролята на телефонна централа или филтър между потребителите, техните оплаквания и въпроси, и големите компании.
Разговорите се провеждат по предварително подготвен сценарий, тъй като персоналът на подобни центрове в повечето случаи е млад, без трудов опит и познания в конкретната област. А това понякога обърква комуникацията и оставя впечатление у клиента, че отсрещната страна не се интересува от проблема или поставения въпрос.
Преди печално известните колцентрове, които обслужват вътрешния пазар, е създаден по-атрактивния бизнес модел на работещи по проекти за чужбина компании. Те възникват преди около 10-11 години.
Обществените медии твърдят, че колцентровете, които обслужват външния пазар, се делят на висок и нисък сегмент. По-малките фирми обикновено се занимават с продажби по телефона или телемаркетинг. Работят по проекти, които най-често са минали през по-големите компании и вероятността за сключване на сделка е минимална. Служителите им често са на граждански договори, макар че това не е законно, а заплащането не е атрактивно.
Калоян Каменов, мениджър ключови клиенти на голяма агенция за подбор на персонал, оспорва твърдението на обществените медии и дели колцентровете на такива, които обслужват дистанционно клиенти за организацията като „Хюлет Пакард“ или „Ай Би Ем“, например, и други, които работят за външни фирми. Именно вторите са преобладаващият тип в България, коментира още той.
За работа в колцентровете се търсят специалисти с повече от един език и добри компютърни умения. В повечето случаи се работи на смени и не се изисква висше образование.
„Нивата на заплащане варират от опита в съответната индустрия и нивото на владеене на езика, коментира Калоян Каменов. – Човек, който владее по-редки езици, би получавал по-високо възнаграждение, с оглед трудността на самия език и комуникацията, а при по-разпространените европейски езици като френски, немски, италиански, испански, нивата на брутното възнаграждение варират между 800 и 1300 евро месечно.“
В заплащането, което за условията на България е доста добро, няма разлика между българи и чужденци, разяснява още Каменов и допълва:
„Естеството на работа дава преднина на чужденците, за които съответният език е майчин. Така по време на израстването, характерът на работата се отразява върху кариерата. Един французин по-лесно би станал „анализатор на качеството“ за френски клиенти.“
Големите кол центрове са предпочитаната работа за много млади и не толкова млади, но квалифицирани българи, които преди годините на кризата завършваха образованието си или работеха в бизнес компании, но по стечение на обстоятелствата, не могат да намерят подходяща и сравнително добре платена работа, отговаряща на техните умения.
Привлекателна е международната среда, добрите условия на труд и организация в големите компании, социалните придобивки, уважението към служителите, ясните права и задължения, спазването на трудовото законодателство, плащането на заплатите в уговорения срок, обикновено преди края на текущия месец и прозрачните бонус схеми.
Подобни условия, за съжаление, са мираж за служителите на повечето български компании с различен предмет на дейност.
В новогодишната нощ, вместо причиняващите стрес на хора и животни фойерверки, Столичната община предлага Светлинно представление. Светлинните ефекти, част от програмата на празничния концерт на площад “Княз Александър I”, са с грижа за децата,..
Подлезът на "Орлов мост", свързващ локалното платно на бул. "Цариградско шосе" с Борисовата градина, беше напълно преобразен и превърнат в модерно, светло и вдъхновяващо пространство с репродукции на картини на стара София. В обновения подлез са..
Свещеният скален град Перперикон получи още едно голямо признание. След като преди месец той влезе в десетката на класацията на най-интересните археологически обекти в Европа, според авторитетния британски вестник The Guardian, сега попадна на страниците..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..