На 15 април в музея Лувър в Париж ще бъде открита изложбата „Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България”. Тя е най-значимото събитие в културния календар на страната ни през 2015 г. Подготовката за нея започна преди няколко години с активното участие на министъра на културата Вежди Рашидов. Какви са очакванията от представянето на тракийските съкровища в Лувъра?

„Очакванията на българската държава би трябвало да са много големи. Три неща българите не знаят. Първото – че Лувърът е най-мащабният световен музей. Той е и нещо като Ватикана – държава в държавата – казва за Радио България министър Рашидов. – Всеки може да си даде сметка, че когато през един музей на ден минават 30 хиляди човека, това е поток от хора, които са от цял свят. Другото, което не знаем, е, че Лувърът няма политика да предоставя зали, а предпочита да показва културата, която притежава самият той. Защото, като голям музей, той има прекалено много артефакти. България има един шанс, който никога не се е случвал – това да влезем там на такова високо ниво. И аз много често казвам, че това повече няма да се случи поради ясната политика на световния музей.”

Според министър Рашидов експозицията е възможност да излезем с едно от най-добрите неща, които имаме – културата на нашите древни земи. „Няма по-голяма реклама за България от това, което ще се случи. Неслучайно много хора вече започват да коментират темата. Предстои едно световно събитие” – отбелязва той. В продължение на три години и половина български и френски експерти са работили всеотдайно за осъществяването на замисъла.

„Тракия е белязала възход в развитието си, в израстването си като икономика и, разбира се, като цивилизация с много сериозна култура. Но това се прави, когато има силна икономика. Щом създаваш артефакти от злато, е ясно, че това е цивилизация с голям напредък.”

Миналата година беше рекордна по брой на археологически проучвания у нас –  над 400. Какви са изгледите за тази година?

„Ние все още не сме излезли от финансовата криза – посочва Вежди Рашидов. – Ако човек иска да работи, ако му се прави нещо и той обича това, с което се занимава, и всичко, което е свързано с духовност и култура, с нацията, ще търси начини. Ще ползваме европейски средства, има програми. Разбира се, това иска усилия. Сядаме, работим върху проекти,  кандидатстваме. Това е трудоемко. Иначе най-лесното е да си пришиеш министерския пост, да поседиш три години, за да имаш биография. Така че ще се направят много нови проекти и, разбира се, довършваме старите, които са занемарени.”

От археологическата гилдия алармираха, че на някои места с оглед привличане на повече туристи се появяват строежи-възстановки, които приличат на Дисниленд. Какво може да се направи за опазването на нашето наследство в автентичен вид?

„Разбира се, че след археологически разкопки нещо можеш да възстановиш, да претвориш и да запазиш дотолкова, доколкото е възможно. Аз сега питам: какво толкова лошо стана с Царевец, че издигнаха Патриаршията в центъра на хълма в старата столица Велико Търново или възстановиха две-три кули. Нима не го направиха по-посещаван туристически център – продължава Вежди Рашидов. – Ами крепостта Цари Мали град? Тя стана един атрактивен обект и потокът от туристи наистина е много голям. Хората искат нещо да видят, да им разкажеш историята. Иначе това говорене донякъде е правилно, но когато няма друга възможност, донякъде е ялово. Трябва да имаш и въображение.”

Неотдавна София бе включена в международната мрежа от творчески градове на  ЮНЕСКО. И по-точно, тя е един от петте световни полиса на киното, заедно с Брадфорд, Сидни, Пусан, Голуей. Преди три месеца в листата за нематериално културно наследство на организацията бяха вписани Чипровските килими, тъкани на вертикален стан. Вежди Рашидов смята, че центърът на София един ден би могъл да влезе в списъка на ЮНЕСКО. И мечтае Националният историческият музей да бъде не в покрайнините, а в сърцето на града.

„Това, което сме коментирали, е че Магурата е уникална пещера с праисторически рисунки. Но на нас ни трябва малко работа, тъй като ние нямаме много големи експерти по пещерните рисунки. Най-добри са испанците. Аз скоро бях при колегата – испанския министър на културата, и във всички обсъждания говорихме и за това да направим съвместни екипи, които наистина да завършат проучванията, за да може тя да се впише в листата на ЮНЕСКО.