Вкусен хляб, ръчно измесен по стара рецепта с жива мая и изворна вода, фермерско козе сирене и моцарела, зеленчукови консерви и ароматни сладка, приготвени по автентичен селски способ, месни деликатеси без добавени консерванти и соя. Всички тези изкушения за небцето, придружени от малиново вино, ще могат да се дегустират на щанда на работилница „Сготви си здраве”. Тя е инициатива на Сдружение „Устойчиво общество”, което за трета година ще участва в изложението FoodTech на Пловдивския панаир /4-8 март/. Целта на работилницата е да насърчи съхраняването на традиционните и здравословни техники при приготвяне на различни местни чисти храни. Тази година събитието е с фокус към младите хора, за да ги мотивира за професионално развитие в областта на традиционните хранителни технологии и социалното предприемачество. Специална програма от демонстрации и обучения ще им даде шанс да почерпят опит от изтъкнати кулинарни занаятчии. Още за тазгодишните събития на щанда на „Сготви си здраве” разказва Гергана Кабаиванова, председател на Сдружение „Устойчиво общество”:
„Имаме няколко много интересни работилници. Едната е демонстрация за приготвяне на биволско сирене и на моцарела от краве мляко. Тя ще бъде направена от инженер-технолог, т.е. човек, който е професионалист в областта си, но познава стара рецепта, по която могат да се произвеждат храни без всякакви добавки и по максимално щадящ начин хранителната стойност на продукта. Тази технология ще бъде интересна не само за студентите и младите хора, но за всички фермери, които са решили да се занимават с преработка на млечни продукти. Също така ще има демонстрация за приготвяне на месни специалитети, изцяло от натурални съставки и подправки. Същите тези производители ще разкажат за традиционното месно производство, с което сме били прочути преди години и защо има смисъл да продължим да съхраняваме традициите. Майстор пекар от Пловдив ще измеси хляб с квас.”
Родното производство на автентични чисти продукти по традиционни техники е на път да изчезне. Причината е, че под предлог за необходимостта от контрол и безопасност на храните, съществуващото законодателство блокира възможността на малките и средни ферми да пласират продукцията си. В момента само 487 български фермери продават директно продукцията си на пазара, останалите трябва да разчитат на прекупвачи.
„За съжаление през последните години законодателството ни до голяма степен потисна тези традиционни технологии и възможността на занаятчиите да се развиват самостоятелно – коментира г-жа Кабаиванова. – Хората, които в момента приготвят храни по този начин, се сблъскват с големи предизвикателства. Те търсят информация от извора, от възрастните хора по селата. От друга страна някои от тях са се обучавали в чужбина. Например един от пекарите, който ще участва в нашите работилници, е придобил опит във Франция. Връщайки се в България, той доразвива технологията спрямо българските традиции. Но става все по-трудно да се почерпи опит за тези стари технологии. Още повече, че в момента убеждението на експертите е, че това е отживелица, няма суровини и техника. На хората, които искат да произвеждат по старите технологии, им се налага самите те да бъдат технолози, да изработват техниката, която вече не може да бъде намерена. И успяват със свои собствени сили, най-вече поради желанието, което имат.”
В края на миналата година от Министерството на земеделието и храните обещаха да променят нормативните уредби, така че дребните производители да могат да продават продукцията си на общинските пазари. Едно е сигурно, директният достъп на малките ферми до пазара ще стимулира икономиката на местно ниво и ще гарантира по-качествена продукция на трапезата на българина.
Снимките са предоставени от Сдружение „Устойчиво общество”
Днес Светейшият Български патриарх Даниил се срещна с министъра на външните работи Георг Георгиев. В съобщение на сайта на Българската патриаршия се посочва, че един от поводите за приема е освещаването на новия български храм в Лондон в края на..
По повод 125 години от смъртта на Капитан Петко войвода на 7 февруари в Тополовград откриват паметна плоча с лика му, съобщи БТА. Тя е дарена на общината от Наско Гелимачев и е монтирана на постамент в централната градска част.
В брой 37 на предаването слушайте: Програми за студентски обмен свързват Великотърновския университет с българските неделните училища зад граница – разговор на Гергана Манчева с доц. д-р Анна Иванова, заместник-ректор на Великотърновския..
В "България днес" на 6 февруари опитваме да разберем как опитите на властите в съседна Сърбия да докажат съществуването на т.нар. "шопска нация"..
В „България днес“ на 7 февруари се спираме на актуалните събития от България и българските общности по света и правим обзор на по-важното от Балканите..
В брой 37 на предаването слушайте: Програми за студентски обмен свързват Великотърновския университет с българските неделните училища зад..