Докато България, а и други балкански страни, се опитват да върнат времето назад чрез съживяване на „Южен поток“, Унгария дръпна към бъдещето. Отвъд океана АП коментира, че „Малкият Путин“ посрещна Путин в Будапеща. Сразяващ е този прякор на унгарския премиер Виктор Орбан, появил се през осемдесетте години на миналия век на международната сцена като антисъветски студентски лидер. Трансформацията му в популист, флиртуващ с Кремъл и потъпкващ инакомислието, отразява една по-обща картина на източноевропейска история, в която бунтът срещу Москва постепенно доведе до смесени чувства към гигантска Русия. Лидерите на Унгария, Сърбия, Словакия, Чехия и България все по-често играят двойна игра - ухажват богатите страни в ЕС, като в същото време флиртуват с руското покровителство.

Резултатите от посещението в Будапеща на руския президент Владимир Путин не само потвърдиха способността на управляващия унгарски елит да анализира общоевропейската ситуация, но и показаха принципно нова възможност за подобряване на взаимоотношенията между Москва и Брюксел.

Вместо да се занимава с представянето на руските претенции, Будапеща подкрепи изграждането на газопровода "Турски поток" и изрази желание да бъде ключов партньор на Русия в новата схема на транспортиране на руски енергийни ресурси за Европа, заобикаляйки Украйна. Орбан не пропусна и антируската тема и европейските санкции и заяви, че изолацията на Русия от Европа не е практична.

Русия потвърди своята готовност да изгражда заедно с унгарците партньорски взаимоотношения в рамките на проекта „Турски поток“, стига да не й пречат. Путин заяви, че части от „Южен поток“ могат да се реализират през Турция. Той спомена и за изграждането на съвместни предприятия с Унгария, Сърбия и Баумгартен, Австрия, разбира се, само при положение, че има желание за сътрудничество. Дори бе спомената и България като завършващ щрих към цялата газова картинка.

Такъв подход – ориентиран към бъдещето, е в рязък контраст с действията на другите страни от Централна и Югоизточна Европа. У нас всичко е ясно – изглежда осъзнахме важността на проекта „Южен поток“, след като Русия се отказа от него. Реакцията на Сърбия, обаче, предизвиква удивление. Белград се обиди и разпространи във всички средства за масова информация статия от германския вестник „Зюддойче цайтунг“, в която отново е повдигната баналната тема – купуването на сръбския монополист Naftna Industrija Srbije (NIS) от "Газпром нефт". Според „Зюддойче Цайтунг“, руската страна е платила за NIS по-малко от една пета от стойността й. В статията, обаче, не се казва нищо за предфалитното състояние на сръбската компания, нито, че NIS може да участва в новата конфигурация на европейските енергийни потоци. Необходима е само политическа воля, но от Белград „мрънкат“ на Брюксел да „тормозят“ Москва да възобнови реализацията на проекта „Южен поток“.

Вероятно след посещенията на Путин в Анкара (12. 2014 г.) и в Будапеща (02. 2015 г.) европейските столици ще трябва да преосмислят своите приоритети в енергийната политика. Да не припомням, че вероятността прекратяването на транзита на руски газ за Европа през Украйна да се случи не е толкова далеч. А проектът „Турски поток“ трябва да влезе в действие на 30 декември догодина.