Само ценителите на дивата природа и скалното катерене у нас са запознати със скритите туристически богатства на общините Ябланица, Червен бряг и Луковит. А разпръснатите на територията им карстови образувания, сред които си прокрадват път меандрите на р. Златна Панега, са идеалната дестинация за еко туризъм и фото сафарита. Доскоро обаче този северозападен дял на България беше terra incognita за туризма. Но ето, че с общите усилия на местните администрации, все повече хора пристигат тук, за да изживеят едно истинско приключение.
Трите малки общини, ширнали се в долината на р. Златна Панега, реализираха съвместен проект за превръщането на техния край в търсена дестинация с помощта на европейско финансиране. А в основата на изготвените от тях маршрути са невероятното богатство на пещери и карстови образувания в района. Туристът попада в един приказен свят от скални арки и каменни грамади, подобни на фантастични фигури, надвесени над реките Златна Панега, Вит и Искър. Този удивителен кът от българската природа е бил населяван още от зората на човечеството, за което говорят следите от древни селища, тракийски светилища, антични некрополи и пр. А край гр. Луковит се намира единственият по рода си у нас т.нар. геопарк „Искър-Панега“ с невероятно богатство от геоложки образувания по на 100-120 милиона години. Особено живописно със скалните си образувания е карстовото плато край с. Карлуково. Още за маршрутите в района научаваме от Екатерина Милославова – ръководител на проекта „Магията на долината на Панега“:
„Трите общини заемат само 1% от територията на България, а в същото време имаме най-високата концентрация на пещери у нас – те са над 700. Сред тях е известната „Проходна“, наречена още „Очите на Бога“ край с. Карлуково, в която са снимани много филми. „Темната дупка“, „Свирчовица“, „Съевата дупка“ са сред най-известните ни пещери. Тук откриваме и най-много скални арки на територията на България. Една от най-красивите е т.нар. „Скалните мостове“, огъната над р. Вит. Всъщност близо две трети от територията ни е включена в европейската защитна мрежа „Натура 2000“. Това са все девствени места, едни истински оазиси с изключително био разнообразие. Тук, почти зад всеки завой, се откриват невероятни панорами от гигантски каменни фигури, от които ти секва дъхът.“
По проекта са прокарани екопътеки с беседки, мостчета, дървени парапети, кътове за барбекю и пр. Нощно време те се осветяват от соларни панели, разкривайки феерична гледка. Най-популярната екопътека в района отвежда до „Старицата“. Това е най-старият и най-живописен меандър на р. Златна Панега в района на гр. Луковит. Магнетичната природа обаче не е достатъчна предпоставка за разгръщане на туристическия потенциал на общините Луковит, Червен бряг и Ябланица. Затова се набляга и на възможностите за отсядане в този дивен край на българския Северозапад. Какво ново в тази насока?
„През последните две години в нашия край започна съживяване по отношение на туристическия бизнес – казва Екатерина Милославова. Наред с вече утвърдените хотели, отвориха врати и няколко нови къщи за гости. А точно в тези малки, уютни местенца може да се усети автентичната атмосфера на българския дом. Започнаха да ни посещават много туристи. През миналото лято, например наше новооткрито семейно хотелче се превърна в притегателно място за румънските туристи. Очаровани от красивата ни природа, те отсядаха тук за по 2-3 дни на път към гръцкото Средиземноморие и заявиха, че отново ще се завърнат това лято.“
Снимки: lukovit.bgМинистърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар на ресорния съвет на Кувейт, в рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон...
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..