Бедствията като че ли са си нарочили България. След серия наводнения в цялата страна, оставили стотици семейства без покрив над главата, в началото на март ни връхлетя и истинско снежно бедствие. Преспите в Южна България достигаха два метра. Имаше блокирани туристи в Родопите, пътищата бяха разчиствани с военна техника, а специализирани машини извозваха болни. Стотици малки населени места останаха повече от седмица без ток заради скъсани електропроводи.
След като отмина първоначалният шок от снежния ад в Родопите, дойде време за съществените въпроси. Как е възможно европейска държава, претендираща да развива модерните технологии, да не се справи с няколкодневен снеговалеж? Все пак снегът затрупа планински район, който би трябвало да е подготвен за такова метеорологично явление през зимата. Как е възможно енергийна компания от най-висок ранг, каквато без съмнение е австрийската EVN, да се окаже безсилна пред мокрия сняг, скъсал електропроводите? Как е възможно в XXI век токът в родопските села да достига до абонатите по жици, опънати по отдавна изгнили дървени стълбове, а не са прокарани под земята, както изискват модерните стандарти? Причината е ясна – липса на каквато и да е превантивна дейност, а част от нея е подмяната на морално и буквално остарялата електропреносна мрежа.
Над 200 километра мрежа е аварирала заради тежкия сняг. Според енергийни експерти най-малко 40 млн. евро при актив от 1 млрд. евро трябва да инвестира Енергийният системен оператор във възстановяването на електропроводите при положение, че през последните две години не е предвиден нито един лев за обновяване на мрежата. А председателят на енергийния регулатор Светла Тодорова заяви пред БНР, че и частните ЕРП-та трябва да инвестират в електропреносната мрежа, независимо дали има бедствия или не. Тя не изключи, енергийните дружества да поискат поредното увеличение на цените на тока от юли именно с този аргумент. Но защо чак сега? Защо и в тази област следприватизационният контрол не сработи? Нима ЕРП-та досега не са анализирали състоянието на електропроводите си и не са сметнали за необходимо да ги обновят? И ако е така, защо контролиращите органи не са ги проверили и санкционирали? Инвестициите в сектора бяха систематично намалявани в последните години с една-единствена цел: да се поддържа изкуствено ниска цената на тока в най-бедната страна в ЕС, където енергийният пазар продължава да е регулиран, въпреки политиката на ЕС. Както разбрахме през изминалата седмица, от това страдат в крайна сметка обикновените хора, които по всичко личи, че чрез повишената цена на тока ще платят и сметката за нанесените от снега щети.
Тропическата оранжерия на Ботаническата градина на БАН ще бъде отворена за посетители от 16 до 26 януари всеки ден от 10,00 до 16,00 часа. В колекцията цъфтят над 30 сорта азалии, част от тях – използвани за украса на царския дворец в миналото...
Среща-разговор, посветена на българската литература и превода ѝ на френски език, със специалното участие на Мари Врина-Николов и Рене Карабаш ще се проведе тази вечер от 18,30 ч. във Френския институт в София. Модератор ще бъде Люк Леви, директор на..
В четвъртък сутринта на места в котловините и около водните басейни видимостта ще бъде намалена. След обяд облачността ще се разкъсва и намалява, над Източна България ще е до предимно слънчево, почти тихо време. Минималните температури ще са..
Заради огнищата на шап в Германия, които според тамошните ветеринарни власти вече са две, България ограничава вноса на животни и месо от района на..
На границата между Антонов- и Атанасовден е петъчното издание на..
В брой 35 на предаването слушайте: Ново българско училище отваря врати в Италия (град Авелино) – интервю с Венета Ненкова, председател на..