Под това заглавие в София се проведе международна конференция с участието на световни имена от тютюневата индустрия, учени, специалисти, браншови организации и тютюнопроизводители. По отношение на производството на тютюн в България като най-новаторска се прие идеята на председателя на Селскостопанската академия проф. д-р Христо Бозуков:

По принцип от тютюна се използва само 30 процента от листната маса. Останалите 70 процента съставляват семената, филизите, корените, стъблата. Те се заорават и някъде към 90 хил. тона биомаса от стъбла не се използва. Тъй като те могат да се използват, ние решихме да проверим какви са емисиите газове, които ще изпускат при горене. При анализа се установи, че димът на тези стъбла съдържа по-малко смола, отколкото чамовата дървесина. Няма никакво съдържание на никотин. Тоест, оказа се по-чиста дървесина. След това направихме пелети от тези стъбла и ги подложихме на анализ за калоричност. Установи се, че са достатъчно калорични и спокойно могат да се използват за отопление. Ако от тези 90 хил. тона могат да се направят пелети, то близо девет хиляди семейства могат да се отопляват с тях и по такъв начин може да се спаси доста обширна гора от изсичане, ако се закупят нужните машини. Една машина е достатъчна за едно селище. Могат да се произведат достатъчно пелети, после да се продадат и така да се осигури допълнителен доход или да се ползват за собствено отопление. Много предприемачи се заинтересуваха от тази идея, но нашата цел е не предприемачите, а производителите на тютюн да спечелят от всичко това и да си осигурят допълнителен доход. От друга страна, ще се оползотвори възобновяема енергия, която е хит в енергетиката.

Какво е „устойчивото утре на тютюна” попитахме държавния експерт в Министерството на земеделието и храните Георги Ралчев. За Радио България той каза:

Много е важно за всички производители да знаят, че тютюнът не фигурира като обект на подпомагане в новия програмен период. Има редица възможности, от които самите производители биха могли да се възползват. Културата тютюн не е обект на европейско финансиране, а на национално. Много голям процент от тютюнопроизводителите разнообразиха своите дейности и към тютюна добавиха и животни, за които също могат да се получават средства. Доста са възможностите и в Програмата за развитие на селските райони. Обсъждат се и начини за преориентиране към друг вид производства. Важно е да се обърне внимание, че производството на тютюн не се стимулира по никакви начини в Европа. Всички тези средства, които сега се дават и след 2020 година ще отпаднат, имат една-единствена цел – да предоставят възможност за преориентиране на производството. Ако искаме да съхраним тютюна в страната, той трябва да отговаря на търсенето на пазара, а пазарът иска качествена суровина. Съседните държави също произвеждат ориенталски тютюн, за съжаление не може да се похвалим, че сме по-напред от тях по отношение на качеството и цената.

На конференцията бе изтъкната ролята на браншовите организации. Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите, заяви:

В Европейския съюз има 400 хил. тютюнопроизводители, като 200 хиляди от тях живеят и работят в България. Тоест, това показва, че в България те са дребни, многобройни и малоимотни. Как може един дребен тютюнопроизводител да бъде равнопоставен в търговията с една мощна мултинационална компания? Затова акцентът тук е създаване на организации на производители. Ако производители от една община се обединят и зад гърба им стоят 300-500 тона тютюн, то тогава търговците ще ги възприемат по друг начин.