Тези дни министърът на външните работи Даниел Митов и вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева отново занимаха ЕС с претенциите за по-голяма европейска солидарност при решаването на проблемите на България с наплива на бежанци. Бежанският проблем бе включен и в дневния ред на посещението на вицепремиера Кунева в Германия, само седмица след като бе обект и на двустранни разговори в София на равнище външни министри – между България и Германия.

В Съвета „Външни работи” на ЕС министър Даниел Митов отново настоя за финансова помощ за България, не само за справяне със засиления миграционен натиск, но и за интеграция на бежанците, които вече се намират на територията на страната. Въпросът с интеграцията напоследък е особено актуален. Заради него и поради слаб диалог с неправителствения сектор и европейските институции, напоследък в Агенцията за бежанците бяха направени персонални промени. С въпросите, които министър Митов постави в Брюксел, вицепремиерът Кунева занима още еврокомисаря по миграцията и вътрешните работи Димитрис Аврамополус.

В Брюксел българската страна постави и въпроса за подкрепа на каузата ѝ за приемане в Шенгенското пространство. Вицепремиерът Кунева обсъди тази тема не само с еврокомисаря Аврамопулос, но и с председателя на комисията по отбрана и сигурност към Европейския парламент Ана Фотига. От няколко месеца в европарламента надделява тезата, че разширяването на Шенгенското пространство вече не е само въпрос на свободното движение на хора, но и въпрос на европейската сигурност. Вицепремиерът Кунева обяви на събеседниците си в Брюксел, че с оглед по-добра защита на своите интереси България ще участва активно в изготвянето и обсъждането на стратегията на Европейския съюз за миграцията. Стратегията трябва бъде представена идния месец, след като вече десет години не е актуализирана, а от месеци насам България настояваше актуализацията да стане част от дневния ред на ЕС.

Призив за съдействие по въпроса за бежанския натиск правителството отправи и към българските евродепутати. Напоследък София настойчиво поставя въпроса за подписване на двустранен протокол за граничен контрол с Турция и тристранен такъв с Турция и Гърция. В усилията на кабинета във връзка с бежанския проблем се забелязва известен драматизъм, но настойчивостта с която той занимава и продължава да занимава с него Брюксел и съседни държави, е логична и разбираема. Предупрежденията, че миграционният наплив ще се засили с настъпването на пролетта имат вече първи потвърждения, а споменът за ефектите от закъснелия диалог и взаимодействие с европейските институции през миналата година е още пресен. В началото на март правителството обяви, че разполага с план за интеграция на бежанците и има готовност към общините да бъдат създадени информационно-консултативни центрове за имигранти, но то не се решава да оповести публично подробности на плана, защото не разполага с конкретни разчети поради недостиг на финансов ресурс.

Поредните разговори на София с Брюксел може и да не донесоха нещо повече от разбиране, но поддържат очакването вербалната солидарност да прерасне в реална с настъпването на пролетния бум на бежанския наплив, който може би вече е въпрос на дни.