Цветница е един от най-обичаните празници във фолклорния ни календар. Отбелязва се седмица преди Великден, когато православната църква чества влизането на Исус Христос в Йерусалим. На този ден празнуват всички с имена на цветя.
У нас го наричат още Връбница – заради обичая да се ходи на църква с върбови клонки и цветя. Берат се сутрин рано от моми и млади жени. Осветени в храма, те се занасят в домовете, заедно с благословията за здраве и благоденствие.
Символ на възраждащата се природа, цветята са неотменима част от всички пролетни празници. Поставяме ги до иконите, украсяваме с тях домовете си. Според народните вярвания моминските китки и венци предпазват младите момичета от лоша среща, лоши очи и от магии. С цветя украсявали главите си и младите невести, а по-възрастните жени ги носели в пазвата – заради аромата и лечебните им сили. Увивали китки и от полски и горски растения. Някога всяка девойка имала свое кътче в двора, в което отглеждала цветя. В много песни се разказва за тази момина градинка, за любовните тайни, споделени с нея.
„Сяла мома цвете, сяла и му пяла“ е често срещан мотив във фолклорните текстове. Песните понякога са тъжни и разказват за несподелена любов. Други възпяват радостта от живота, пролетта и красотата.
Някога девойките подарявали на момците цветя в знак на обич. За признание в любов се считало и когато момче откъсвало цвете от градината на някое момиче. Като в следващата песен в изпълнение на Венцеслав Пенев, в която девойката казва: „Ако си ерген – сам си откъсни босилек, ако си женен – върви си по пътя!“.
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Рибново, магнетичното родопско село, което допреди десетина години живееше в своя капсулиран свят далеч от глобализацията, сега радушно посреща туристи...