11 години след приемането на България в НАТО въпросът за бъдещето на Алианса и България в него отново е на дневен ред. Страната се присъедини към Северноатлантическия съюз на 2 април 2004 г., след 10 годишни усилия, възприемайки го като стратегически изход от предизвикателствата заради обстановката на Балканите и с разбирането, че никоя страна не може да се справи сама с ескалиращите събития и заплахи за сигурността. Договорът за членство в НАТО гарантира колективна защита при нападение срещу страна-членка.

Новите предизвикателства пред сигурността като тероризъм, кибератаки, бежански потоци, енергийна сигурност и особено събитията от 2014 г. в непосредствена близост до нас с анексирането на Крим и дестабилизацията в Източна Украйна и с настъплението на тероризма в лицето на Ислямска държава, промениха стратегическия баланс в Европа и света, и доведоха до фундаментални и политически промени в регионален и международен план. Това наложи преосмисляне на ролята и задачите на Алианса днес и приемане на Плана за действие за готовност на НАТО на срещата в Уелс през септември 2014 г.

Действията на Русия в Крим и Източна Украйна показаха готовността на Русия да започне процес на промяна на суверенни граници на суверенни държави със сила. Това е съществено отклонение от международно приетите правни норми. – заяви при визитата си у нас през март т.г. заместник-върховният главнокомандващ на съюзното командване по операциите на НАТО генерал Ейдриън Брадшоу. Той оцени високо участието на България в операции на Алианса и готовността й да изгради на своя територия Център за връзка между българските Въоръжени сили и силите на НАТО. Центърът ще координира съвместни международни учения и евентуални действия на силите за бързо реагиране на Пакта като част от мерките за гарантиране на сигурността и развръщането на сили на Алианса в отговор на кризи в региона на Източния фланг на НАТО.

Динамичното развитие на събитията в Украйна и Близкия Изток показаха, че членството на България в НАТО е жизнено необходима гаранция за сигурността на страната ни. Това каза за Радио България председателят на Атлантическия клуб в България и външен министър към момента на приемането ни в Пакта Соломон Паси, след официално представяне на сборника „Бъдещето на НАТО“, издаден от Дипломатическия институт към министъра по външна политика, Военната академия „Г. С. Раковски” и Атлантическия клуб.

Изданието включва докладите на българските и чуждестранни участници в Международната конференция през 2014 г., посветена на 10-годишнината от приемането на България в Алианса, както и поздравителните адреси от президента Росен Плевнелиев; помощник генералния секретар на НАТО по политическите въпроси и политиката за сигурност Тери Стаматопулос, премиера на България при присъединяването ни към Алианса Симеон Сакскобугготски (2001-2005 г.), бивши и настоящи наши външни министри, посланика на САЩ в София Марси Рийс и други.

Сборникът излиза в навечерието на три значими дати – 11 години членство на България в НАТО,  66 години от създаването на Алианса и 24 години Атлантически клуб у нас. По думите на Соломон Паси студената война в този момент като че ли наистина е прераснала в „репетиция за война”, както бяха наречени от НАТО започналите пълномащабни учения в Русия, но тя много повече се води на терена на електронните медии, отколкото с танкове и подводници. И още, категорично заключи той:

Изминалите 11 години от присъединяването на България към НАТО досега показаха, че Алиансът става с годините все по-значима и отговорна организация. Очакванията ни, че НАТО може да стане тривиална, банална организация, която просто да е част от пейзажа, не се сбъднаха. Събитията в Украйна показват, че днес Алиансът е много по-актуална организация от когато и да е било през последните 25 години.