Имате ли усещането, че живеем в свят, на който много подхожда името Абсурдистан?! Ако все още храните бегли съмнения, достатъчен е само един пример, за да се разделите с тях. Не е ли абсурдно, че годишно в световен мащаб се изхвърлят над 1,3 млрд. тона храни и то, защото доматът не е достатъчно червен, а краставиците не са еднакво прави...и в същото време 850 млн. души хронически гладуват?! Милата ни родина не прави изключение от общата картина. Въпреки че й се носи славата на най-бедната в Европа, тя разхищава около 640 хил. тона храни годишно или това са средно между 90 и 100 кг. на човек. И докато продуктите пътуват към сметището или екарисажите, над 1,5 млн. българи живеят на прага на бедността. Разрешаването на този парадокс прозира американецът Джон ван Хенгел. По негова инициатива през 1967 г. в САЩ се ражда първата хранителна банка. И ако в Европа традицията е вече над 30-годишна, у нас хранителната банка се появи едва преди 3 години. Засега тя успява да спаси около 260 тона храна годишно. Това е по-малко от 1 % от огромното количество, което се разхищава, каза за Радио България Цанка Миланова, изп. директор на БХБ. Причините са много. Една от тях е липсата на добри традиции за даряване и доброволчество, както и строгото законодателство, свързано с изисквания за безопасно транспортиране и съхранение на храните. По тази причина хората не могат да даряват продукти. За да стигнат обаче до българите, готови да откликнат, през миналата година от хранителната банка организираха на територията на няколко търговски вериги кампанията „Един килограм доброта”. За двете й издания откликнаха общо около 6000 души, които са закупили и дарили 17 тона продукти като ориз, боб, леща, макарони, олио, брашно и захар. „Това са трайни пакетирани храни, които не получаваме от друг източник, защото лесно се продават и обикновено са с дълъг срок на годност”, пояснява г-жа Миланова. Според нея друг сериозен проблем е, че България е единствената европейска страна, която не е намерила законодателен режим, стимулиращ даряването на храни:

Един производител, преработвател или търговец, ако реши да дари храната, вместо да я унищожи, трябва да заплати 20% ДДС върху нейната стойност. Това е храна, която често е произведена в повече. В други случаи е нарушен търговският й вид и не е подходяща за продажба в голямата мрежа или са допуснати човешки грешки при етикирането й. Такава храна обаче представлява интерес за нас. Но е трудно да убедим дарителя, че е по-разумно да дари, защото му струва няколко пъти по-евтино да я унищожи. Най-скъпо е унищожаването на храната от животински произход, защото тя трябва да бъде изгорена в екарисаж. Във всички други случаи практиката е една, изхвърля се на боклука.

Ето защо от хранителната банка ще настояват за промяна в Закона за ДДС и за приемане на мерки, които да насърчат даряването. Големи компании, представители на световни търговски мрежи, са сред основните дарители на храни у нас. Освен това най-активен е секторът на млекопреработвателите и производителите на мляко и млечни десерти.

За миналата година 42% от обема на цялата храна, достигнала до нас, съставлява мляко, млечни произведения и десерти – казва г-жа Миланова. – Засега имаме много малко сирене, но започнаха и такива дарения. Друга част от дарителите са по-малки търговци на плодове и зеленчуци. Те са в близост до нас, защото централният ни логистичен склад се намира на територията на най-голямото тържище за плодове и зеленчуци в София. С помощта на наши доброволци два пъти седмично минаваме през всеки търговски склад. Те вече ни познават добре и това, което не биха могли да продадат, защото е с нарушен търговски вид, с леко влошаване на качеството, стига до нас. Изискват се огромни усилия тази храна да бъде сортирана, да бъдат отделени загниващите продукти и това, което успеем да спасим, още същия или на следващия ден достига до деца и младежи в риск, за да се обогати тяхното дневно меню с плодове и зеленчуци.

Чрез мрежата от партньорски организации храната, спасена от хранителната банка, стига до деца с увреждания или лишени от родителски грижи, както и до самотно живеещи възрастни хора, самотни майки и многодетни семейства, хора със зависимости и такива преживели насилие. От две години неправителствената организация подкрепя активно и чужденците, настанени в центровете за бежанци. Осигури продукти и за хората, пострадали при тежките наводнения в страната през миналата година. Много важна роля в дейността на хранителната банка имат доброволците. Това са главно хора в активна възраст. По думите на Цанка Миланова много активно помагат IT специалисти и любители на природо-съобразния начин на живот. Все повече училища също запалват доброволческия дух у своите ученици и те се включват в кампаниите. Не липсват и представители на третата възраст. Нашата най-дългосрочно и редовно помагаща доброволка е дама над 70 години, която е изключителен двигател на всичко, което се случва в склада, казва г-жа Миланова. Валя, която по професия е дизайнер на дрехи, също помага като доброволец. За мотивите си да го прави, тя споделя:

Преди няколко години открих организацията във Фейсбук. Имах повече свободно време и ми хареса идеята, която имат – плодове, зеленчуци, хранителни продукти, които се смятат за негодни, да се сортират от доброволци и след това да ги раздават на социално слаби хора, на домове за деца. Самата идея да съхраним храната и след това да помогнем, ми се стори много добра. Отделно хората, които работят в хранителната банка, са много мотивирани и предават това на доброволците.

Снимки: БХБ