Независимият депутат Велизар Енчев, разделил се наскоро заради противоречия с парламентарната коалиция Патриотичен Фронт, учреди ново гражданско движение под названието „Българска пролет”. Известен в страната като политик, изявен журналист и общественик, Енчев възнамерява със сподвижниците си да осъществи радикална промяна в България, защото, както смята, за 25 години тя е понесла 25 тежки удара, била е превърната в най-бедната държава на ЕС и се налага поход за ограмотяване и възраждане на българския народ.

Новият политически лидер твърди, че в идеологията на движението му са „решителната съпротива на дивашкия капитализъм в неолибералния му вариант” и борбата срещу тоталната измама в политически живот. „Българска пролет” иска да стане политическа партия, определя се като лява формация и отсега заявява, че като такава би могла да си партнира в парламента само с лявата БСП и националистическата партия „Атака”, защото въпреки различията, има с тях общи идеи. Велизар Енчев публично твърди, че на местно равнище новоучредената му формация ще влиза в коалиции с всички опозиционни партии, движения и сдружения. Така той косвено признава, че един от основните мотиви за учредяването на движението му е участие в предстоящите местни избори.

Някои наблюдатели веднага допуснаха, че с „Българска пролет” възниква българска версия на гръцката СИРИЗА. Лидерът Енчев обаче ги опроверга, заявявайки, че формацията му е по-близо до идеите на унгарския премиер Орбан и неговата партия Фидес, отколкото до идеите на СИРИЗА. Тази реакция някои определиха като „открехната врата” за разграничаване, ако гръцкият образец претърпи неуспех. По-скоро обаче става въпрос за друго – по собствените думи на Енчев, той „като реалист, си дава сметка, че на едни бъдещи парламентарни избори "Българска пролет" няма да спечели повече от 30-ина депутати”, а това би било недостатъчно за триумф като постигнатия от СИРИЗА.

Лидерът на „Българска пролет” не крие, че си поставя за цел да привлече електорат, който досега е подкрепял социалистите, и вероятно не случайно определя формацията си като лява. Изявленията му съдържат също, макар и деликатно изразени, елементи на националистически послания, с което трябва да внимават и националистите от „Атака”. Както БСП, така и „Атака”, имат основания за опасения, защото на последните избори вече изгубиха електорат и в момента не са в цветущо състояние. Но Енчев не би се отказал да приеме, както открито твърди, и подкрепа от "честните избиратели" на парламентарните сили, с които "Българска пролет" не желае да си партнира – Патриотичния фронт, АБВ, Реформаторския блок и самата управляваща партия ГЕРБ.

Политическите сили засега се въздържат да коментират появата на новото формирование, вероятно в очакване то да се определи по-конкретно и ясно. Появата на „Българска пролет“ обаче не може да бъде пренебрегвана. В момент на силна политическа фрагментация в парламента, където една лява сила (БСП) е опозиция, а друга (АБВ) подкрепя управляващата коалиция, възниква нов ляв субект. Ако движението „Българска пролет“ успее в начинанията си, то може да се окаже продължение на започналото с партия АБВ преструктуриране на лявото политическо пространство, но с лек националистически привкус. Ако движението не успее, ще бъдем просто свидетели на продължаващо роене на левите формации в България за сметка на лявата идея. Във всички случаи, възникването на „Българска пролет“ може да бъде възприемано и като продължение на опитите за промяна на амортизираното политическо статукво, било вляво или вдясно, с лансиране на нови политически субекти.