В началото на април бяха подновени археологическите проучвания на неолитно селище при строящото се трасе на магистрала „Струма” до село Мурсалево. Те са продължение на разкопките от миналата година, в които бяха намерени изключително интересни артефакти: керамични фигури на древната богиня-майка и на животни, съдове с красиви орнаменти. Находките са от шесто хилядолетие преди Христа. Защо неолитните хора са решили да си построят селище в долината на река Струма научаваме от проф. Васил Николов, ръководител на проучванията:
Долината на Струма, както се оказа при разкопките в последните десетилетия, е основният път за придвижване на хора от района на Егейско море, от Западна Мала Азия към Европа. Всъщност това е пътят за заселване на най-ранните земеделци и скотовъдци на нашия континент. Струма е изключително важна артерия и тези хора неслучайно са се заселили тук. Още повече, че специално за селището Мурсалево, където аз с моя екип работя от миналата година, мястото е избрано неслучайно, на самия бряг на реката, в една тясна част на долината. Това място е било брод и може би те са организирали преминаването на реката от идващите хора. И сега има мост там, явно мястото е било удобно за тази цел.
Как изглежда това селище, на каква площ се простира?
Селището е построено преди средата на шестото хилядолетие преди Христа. Площта му е около 20 декара, като къщите са неколкократно преизграждани, след като най-вероятно целенасочено са били изгаряни. Улиците му са прави. Според една хипотеза, след като са решавали да изгорят една къща, са строили нова пак на същото място. Но това, което е важно и интересно, освен че селището е с много добра планировка, е че къщите, поне тези, които досега сме проучили, са били двуетажни. Знаем, че е имало двуетажни къщи и на други места, в последните 15-16 години сме установили това, но цяло селище с двуетажни домове от този период – това вече е нещо, което за първи път се среща.
Посочвате, че то е най-добре запазеното от този период в Европа.
„Поне нашите наблюдения досега показват това. Голяма част от къщите, включително от последното селище на това място, са изгорени. Когато една къща е горяла в пожар, нейните останки се запазват по-добре, защото тези домове са строени от дървени стълбове и глина.Ако домът не е изгорен, много малка част от него би могла да се запази, примерно – основата на пещта и дупките от стълбовете. Но когато къщата изгори, глината се изпича, независимо, че е съборена. И отпечатъците от дървото остават в глината, дупките от коловете също, съоръженията, които са били на първия и на втория етаж, се изпичат. Дори и частично разрушени, те могат да бъдат реконструирани, така че изгорелите в пожар къщи винаги са добре дошли за археолога.
Това дава шанс селището да бъде експонирано, а и да се построи музей, в който да се представят богатите находки от проучванията.
На 10 март Православната църква чества паметта на светите мъченици Кодрат Никомидийски и Галина , загинали мъченически за Христа, заедно с други християни, пострадали в Никомидия и Коринт през III век. В царуването на император Деций..
На 9 март Православната църква почита паметта на Светите Четиридесет мъченици Севастийски. Това са 40 доблестни войни, които отказали да се поклонят на старите езически богове и през 320 г. приели мъченическа смърт заради вярата си в Христос...
Днешната неделя, 9 март тази година, е първата от Великия пост. Светата ни Църква я нарича "Православна". В нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържала през първите три век над външни врагове – езичниците гонители..
Днешната неделя, 9 март тази година, е първата от Великия пост. Светата ни Църква я нарича "Православна". В нея се възпоменава победата,..
На 9 март Православната църква почита паметта на Светите Четиридесет мъченици Севастийски. Това са 40 доблестни войни, които отказали да се поклонят на..
На 10 март Православната църква чества паметта на светите мъченици Кодрат Никомидийски и Галина , загинали мъченически за Христа, заедно с..