България е една от малкото страни в Европа, с разрешена максимална скорост по магистралите от 140 км/ч. В повечето държави тя е 130 км./ч. Друг е въпросът, че пътищата у нас, по които може да се пътува с подобна скорост са малко. От общо около 605 км магистрали в страната (по данни на НСИ), три отсечки с обща дължина 90 км ще бъдат с ограничение на скоростта от 90 км/ч поне до края на юли, поради недоброто си състояние.
Два участъка от по 30 км от най-голямата магистрала „Тракия”, която свързва столицата с черноморския град Бургас и условно разделя територията на страната на северна и южна, са осеяни с дупки. В подобно състояние е и част от работещия североизточен участък от паралелната автомагистрала „Хемус”, която все още се строи. Освен тези участъци, от неотложен ремонт се нуждаят около 37 процента републиканските пътища у нас.
По наши изчисления имаме 7000 км пътища в лошо състояние. Ако кажем, че са необходими близо 400 хил. лева на километър, за реализиране на вече тежката рехабилитация – подмяна на конструктивни елементи и т.н.– значи за следващите от 7 до 10 години на Пътната агенция са необходими по 1 млрд. лева, или 500 милиона евро годишно– коментира за радио България Георги Златев, шеф на дирекция в Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ).
Въпреки това, ремонтът на въпросните 7000 км ще струва 2,8 млрд. лв.
В момента обаче Агенцията за пътна инфраструктура разполага със значително по-малко средства. Годишните й приходи идват от продажба на винетки и са между 220 и 230 млн. лв., а това е недостатъчно. Според инж. Златев:
Около 40% от тази сума (220-230 млн. лв) или 100 млн. лв. отиват за зимна поддръжка и ремонт. Оставащите около 120-130 млн. лв. от приходите от продажба на винетки са насочват за строителство на нови магистрали, основен ремонт на пътища, укрепване на свлачища.
Така отново на преден план излиза основният проблем в инфраструктурното строителство у нас – липсата планирана поддръжка. Честа практика е пътищата да се експлоатират без да се ремонтират, докато станат негодни. Затова възстановяването им излиза скъпо. А у гражданите се създава впечатлението за безстопанственост и неработещи институции.
Инж. Златев обяснява липсата на планови ремонти с недостига на средства:
Планирането на ремонтните дейности трябва да започне при изграждането или при последната рехабилитация на пътните участъци. Трите проблемни магистрални участъка са строени и пуснати в експлоатация в началото на 80-те. От тогава по една или друга причина не са залагани за капиталов ремонт. Бяха стартирани процедури за тяхната рехабилитация, но заради липса на финансиране, те бяха спрени.
През последните години бяха извършени структурни промени в управлението на пътната инфраструктура, с оглед намаляване на корупционните практики. Тези промени ограничиха финансирането, нопарадоксално, ако сега Агенция „Пътна инфраструктура” е с вързани ръце поради недостиг на средства, то преди 7 години средствата бяха двойно повече, но пак нямаше планиране.
Днес отпускането на извънбюджетни средства за пътно строителство е грижа на фиска. На него се разчита и за изграждането на т.нар. „магистрален пръстен”, който ще свърже първокласните пътища в България, повечето от които в южната част на страната.
Идва лято и пътуванията зачестяват. Ще караме с газ до дупка, а когато стигнем дупките – с колкото позволява пътят.
Патриарх Даниил оглави Рождественското празнично богослужение в столичния катедрален храм "Свети Александър Невски". В изпълнената с миряни патриаршеска катедрала, дошли да вземат молитвено участие в Божествената Света Литургия, Негово Светейшество..
Петдесетина жители на селата Крупник и Полена от община Симитли вечерта на Бъдни вечер замеряха с яйца клиентския център на "Електрохолд", съобщи БГНЕС. Протестът на жителите на двете села по думите им е заради липсата на електричество от няколко дни,..
Честито Рождество Христово, скъпи сънародници! На днешния голям християнски празник пожелавам всеки български дом да бъде изпълнен със здраве и благополучие. Това написа във фейсбук президентът Румен Радев. "Нека запазим частица от топлината на..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..