Transparency International изготви първия европейски доклад за цялостно изследване върху лобирането и степента на защита на политическия процес от неправомерни влияния. Изследването е проведено от представителствата на „Прозрачност без граници“ в 19 европейски държави. В него са били включени Европейската комисия, Европейският парламент и Съвета на ЕС. За голямо съжаление България получава много нисък резултат и така заема челно място по непочтеност и непрозрачност в лобирането.
В интервю за Радио България изводите от първия по рода си доклад представя Линка Тонева – програмен координатор в асоциация „Прозрачност без граници“, член на екипа, реализирал изследването.
Със своите 25 процента, България е само ¼ защитена от неправомерно лобиране. В тази група са Германия, Португалия, Италия. В дъното на класацията са Унгария и Кипър.
Особено обезпокоителна по отношение на България е получената ниска оценка по индикатора прозрачност на лобистката дейност – 13 процента, продължава Линка Тонева. – Докато средното за всички изследвани страни по този показател е 26 процента.Този наш резултат се дължи на липсата на регламентиране, така че лобирането в България в голяма степен остава нерегулирано. Съществена част от влиянието, което различни групови интереси оказват върху законодателния процес и върху изпълнителната власт по-скоро протича при закрити врата, т.е. то остава извън обсега на публичния контрол. По отношение на индикатора почтеност на лобистката дейност България е с доста нисък резултат едва 25 процента, която я поставя в групата на лошо представящите се страни. Този резултат се дължи на откритите съществени дефицити в редица закони, които имат отношение към сферата на лобирането. Определено мнозинството от българските граждани са убедени, че отделни значими икономически интереси оказват съществено влияние върху политическия и икономически живот в България.
От 19 изследвани европейски държави, едва 6 са въвели някаква форма на регламентация на лобистката дейност, което доказва безпрепятствено влияние на бизнес интересите върху всекидневния живот на европейците. Някаква форма на правна регламентация на лобирането имат само Австрия, Франция, Ирландия, Литва, Полша, Словения и Обединеното кралство.
ЕК е сред високо оценените институции с над 50 процента, продължава Линка Тонева. – По-нисък е резултатът, 30 процента, на ЕП и най-нисък, едва 19 процента, на Съвета на ЕС. В рамките на ЕС е въведен регистър за организациите, които влизат в контакт с европейските институции. По отношение на ЕК този регистър се прилага доста стриктно, затова резултатът на ЕК е доста висок като институция.
От Transparency International препоръчват на всички държави и институции на ЕС да приемат достатъчно широка и изчерпателна регламентация на лобирането, да въведат задължителни регистри на лобистите, както и „законодателно досие“, което проследява и дава публичност на всички форми на външно влияние върху законодателството и на всички контакти между лобисти и лица, заемащи публична длъжност.
Сухопътните войски в България честват бойния си празник. В съобщение на пресцентъра на Министерството на отбраната се отбелязва, че на 19 ноември се навършват 139 г. от славната победа при Сливница и 146 г. от създаването на българските сухопътни..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на журналистката Милена Димитрова. Разказът за десетте личности от различни националности и епохи съживява..
Във вторник , 19 ноември, в ранните сутрешни часове на места в низините, котловините и около водните басейни ще се образува краткотрайна мъгла. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, в София – около минус 2°. През деня ще преобладава..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
За ръст на заплатите от поне 10% във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР през..