В началото на прехода медиите бяха стожери на свободата, а днес са деградирали до зависими от политически и икономически интереси. Това е един от изводите на германската политическа фондация „Фридрих Еберт” от проведено наскоро изследване на медийната среда в България. Изследването откроява и други, отдавна познати и все още нерешени проблеми на медиите в България: липса на прозрачност на собствеността, неефективни мерки за ограничаване на медийната концентрация, нарушена автономност, закърняване на обществените функции на медиите и др. Възможно ли е обаче в държава, в която по думите на бивш германски посланик в София има „фасадна демокрация”, медиите да са свободни и достоверни и превръщат ли се социалните мрежи в отдушник и заместител на традиционните медии у нас? С този въпрос се обръщаме към доц. Орлин Спасов, преподавател във факултета по журналистика на СУ и редактор на медийното изследване на фондация „Фридрих Еберт”.
Очевидно е, че българската медийна среда има страшно много проблеми и един от централните е именно липсата на достатъчно демократичност във функционирането им. Знаем за проблемите, свързани със собствеността. Малко са медиите, които следват реални пазарни принципи и т.н. Знаем за преобладаващия булеварден, сензационен характер на българските медии. Аз не мисля, че тази криза на традиционната медийна среда трябва да ни отведе към една безкритична апологетика на социалните медии и мрежи. Разбира се, в някакъв смисъл те са отдушник, но само за една част от съзнателното българско гражданство, която си дава ясна сметка за проблемите с медийната среда. Това е все пак един сравнително ограничен и информиран елит. Мисля, че ако погледнем едрата рамка, все пак традиционните медии продължават да формират общественото мнение поради простата причина, че когато говорим за пресата, радиото и телевизията ние имаме една много по-богата палитра на различни мнения. В хода на коментарите възниква и общественото мнение, което на свой ред влияе върху политиката. Това впрочем е единственият начин, медиите да влияят върху вземането на политически решения.
Интернет в България продължава да бъде изключваща медия. Все още много малка част от българите вижда в мрежата възможност за изразяване на гражданска позиция. И въпреки това социалните мрежи все по-често „подсказват” теми на традиционните медии. Най-пресният пример за това е случаят с певец, уволнен от църковно-славянския хор „Йоан Кукузел” заради публикувана във Фейсбук критика срещу културния министър Вежди Рашидов. Певецът се възмути, че за концерт в катедралата „Нотр дам дьо Пари”, съпътстващо събитие на тракийската изложба в Лувъра, хористите трябвало да получат само командировъчни, вместо възнаграждение. От социалната мрежа темата за пренебрежителното отношение към хората на изкуството светкавично прескочи в сутрешните телевизионни блокове.
Това е една интересна тенденция – коментира доц. Орлин Спасов. – Традиционните медии започват да разглеждат социалните медии като източник на информация и много неща информационно се случват първо именно в социалните медии. Много хора там са в състояние да пуснат новина или някакъв коментар, още преди по-тромавите институции на традиционните медии да могат да реагират.
Медийните експерти отбелязват, че изразяването на мнение в социалните мрежи е паралелна публичност, където много по-лесно намират място табуизирани в централните медии теми. Говори ли това за глад за журналистически анализи и сериозни разследвания?
Снимка: БГНЕС
Над 800 дигитални номади, предприемачи и творци от 50 държави пристигнаха в Банско по повод шестото издание на Bansko Nomad Fest – едно от най-големите международни събития за дистанционно работещи. Фестивалът, който се провежда до 29 юни, предлага..
Публична среща-дискусия на тема Greece's culture is far more than the Acropolis ще се проведе на 2 юли 2025 г. Началото е от 10,00 ч. в зала "Иван Гешов" в централната сграда на БАН (ул. "15 ноември" № 1, 1000 София). Специален гост и лектор ще бъде Н...
По време на първата национална конференция, посветена на поклонническия туризъм в България, с участието на министъра на туризма Мирослав Боршош и Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, представители на духовенството и туристическия сектор беше..
Три зубърчета са се появили на бял свят в Източните Родопи през последните седмици, съобщиха от фондация "По-диви Родопи". Те са първото попълнение към..
В центъра на Вършец вече пулсира новият пеещ фонтан. Съвременната атракция преобрази централния площад и се превръща в любимо място за местните жители и..