Каменните им лица са исполински. Не знаем докъде са игра на природните стихии и откъде – на човешкия гений. Но са факт. На снимките в книгата на Николай Нинов „Повторени сънища“ приличат на артефакт. Заинтригувани от фантастичното им излъчване, правим опит за декриптаж с автора, колега журналист и писател, надминаващ себе си и като художествен фотограф.
 
Déjà vu? Николай признава, че е сънувал някои от магическите места, където „Повторени сънища“ ни водят.

Големият проблем, щастливият проблем е, че когато отидеш на място и видиш това, което си сънувал, когато влезеш в приказката, то надхвърля страхотно това, което си очаквал. Има такива места – казвам за тях, че обективът ги обича, толкова са красиви където погледът ти минава през тях и дори не се възторгва, това са уникални места.
 
За разлика от обикновения турист, който държи да се увековечи на фона на музея, града или ландшафта и почти не откъсва поглед от окуляра си, Николай като че ли оставя апаратът сам да открива потайностите на пейзажа.

Когато за пръв път отидохме до скалния комплекс „Сватбата“ на 30 км от Банско, виждаш от шосето един огромен скален ансамбъл, който те смазва. Той е толкова поразяващ, че си казваш „Страхотно ! Гледай природата какво нещо е направила!” Има една легенда, че свекърва проклела сватбарите и те се вкаменяват. Ето ги – човешки колоси, наредени край пътя. Никой не си задава въпроса – а какво има горе? То е достатъчно поразително – снимаш и продължаваш. Качихме се горе чак на третия опит, когато си взехме водач от селото, който знаеше пътека. Качихме се горе – шемет: панорама над планината и реката, чудовища с двойна паст, камък на равновесието – извън законите на гравитацията. Това лице от корицата на книгата не се вижда нито отдолу, нито когато се качиш горе. Слизам по скалите, след като съм видял всичко – улеи, ниши и жлебове, които показват, че това е светилище. Съпругата ми е заедно с мен и й казвам – иди да те снимам, за да се види величието на скалата.Снимам това лице, аз не съм го видял, обективът го е видял.
 
Встрани от туристическите пътеки, скалните светилища са били познати от векове само от избрани – гадатели, лечители. За каквито се смятат и бесите – племето, с което се свързват. Освен че са били жреци на траките, за тях има и други сведения:

Казват, че са се занимавали и със златодобив. Има няколко хипотези за появата на трапецовидните ниши, които се намират само в Източните Родопи. Едната от тях е, че това е особен скален език, който подсказвал за находище на злато наоколо. Много малко от тези неща са изследвани, повечето са абсолютно непроучени.
 
„Апетитът идва с яденето“? Удивителните места, където Николай ни води, нито могат да бъдат разгадани, а още по-малко опитомени. Има опити на местните власти да ги направят привлекателни и достъпни за повече посетители – кога по-успешни, кога не. Някои от тях са включени в новата комуникационна кампания на Министерството на туризма за 50-те малко познати туристически обекта „Скрито пред очите ти“. Приятел-фотограф, придружавал Николай в някои от пътуванията му вече издаде туристически гид с дестинации, разказани в „Повторени сънища“. Има и интерактивна карта в помощ на тези, които още в първия свободен уикенд биха се впуснали в откривателство без GPS. Нищо чудно България да се изкачи и на още по-челно място в класацията на най-атрактивните места за приключенски туризъм. Благодарение на пазачи на светилища като Николай, които знаят как да ни подадат ключа към тях.

Снимки: Николай Нинов