В годините след Освобождението на България от османско владичество една от основните задачи на българското общество е възпитанието на младото поколение. Първи опити да въведе физическо възпитание в страната прави учителят по химия Тодор Йончев, който кани 10 преподаватели по гимнастика от Швейцария. Така от 1895 до 1897 г. в страната се формират първите гимнастически дружества. Година по-късно се създава Съюз на българските гимнастически дружества „Юнак”. Негов първи председател е Тодор Йончев.
Диапазонът на социалната принадлежност на хората, които са членували в тези дружества, е бил изключително голям – разказва Катя Димитрова, главен уредник в Музея на спорта в София. – От висши чиновници до хора, които са били почти без образование, което още веднъж подчертава дори в тези начални години обединяващата роля на спорта сред хората от обществото ни. По-късно височайш покровител на този Съюз е бил цар Борис III, и даже когато се раждат наследниците Мария-Луиза и Симеон, той казва, че иска неговите деца да бъдат възпитавани на патриотизъм в редиците на тази организация.
Със собствени средства членовете на дружествата строят първите гимнастически салони и стадиони, където младите хора се обучават на танци, лека атлетика, бокс, фехтовка, борба. В някои градове се практикува плуване, гребане, езда.
В неголямото пространство на Музея на спорта сме отделили голямо място на Съюза „Юнак”, и това никак не е случайно, защото той е развивал изключително богата културно-просветна дейност, която го прави уникална организация в българския спорт. И аз съжалявам, че много хора не знаят за тази организация, която на практика поставя основите на модерното преподаване на физическото възпитание в българското училище, както и началото на практикуване на доста видове спорт в нашата страна – казва Катя Димитрова.
И това е така: швейцарските учители пренасят в България такива спортове, като бейзбол, баскетбол, волейбол, фигурно пързаляне, футбол. Сред гимнастиците се провеждат музикални и литературни конкурси, четения, беседи, организират се хорове и музикални състави. Отделните дружества издават няколко вестника, написани са много книги с подробно описание на упражненията и с илюстрации. Най-важното обаче в дейността на „Юнак” остават гимнастическите събори, които се провеждат от 1900 година на всеки две или три години. Програмата включва тържествени паради, общи гимнастически упражнения и състезания по бягане, хвърляне на копие, скокове на дължина и височина, вдигане на тежести, борба.
Участниците са изпълнявали масови демонстративни упражнения, разбира се, те са предварително отрепетирани. Целта е била да покажат благотворното влияние на спорта върху човешкия организъм. Съборите са имали състезателен характер. Победителите получавали медали, плакети, купи, грамоти. И всичко това може да се види във витрините на Музея на спорта, както и официална униформа на Съюза „Юнак”. В един от тези събори през 1910 година, заедно с българите са участвали сърби, чехи и руси, а доказателство за това е стара снимка, репродукцията на която също се пази в музея.
Повечето събори се провеждат между дружествата в страната, но има българско участие в събори във Венеция, Прага и други градове. В България основното място за такива мероприятия е бил едноименният стадион „Юнак” в София. Сега на мястото му е Националният стадион „Васил Левски”. Малко известен факт е, че България е участвала в учредяването на Първите Олимпийски игри в Атина през 1896 година с петчленна делегация от софийското дружество „Юнак”.
Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак” просъществувал 50 години, и за съжаление, е унищожен, а след това напълно изкоренен от съзнанието и културата на последните няколко поколения. Но в Музея на спорта днес могат да се видят експонати, разказващи за богатата история на „Юнак”.
До 1989 година за „Юнак“ не се говореше, защото тя е от организациите, които след смяната на властта през 1944 година, като всички съществуващи тогава спортни организации, е ликвидирана като буржоазна. Цялото имущество е разграбено. Но аз искам да подчертая, – казва Катя Димитрова, – че тук, в Музея на спорта, ние винаги, макар и тихомълком, сме изследвали историята на „Юнак“ и сме натрупали експонати, които след това направихме достояние на хората. Защото ние като историци знаехме къде е историческата истина. По време на социализма спортът много се разви, той беше държавна политика, но някак си незаслужено беше пренебрегната и премълчавана дейността на старите спортни организации, които, на практика, през първите десетилетия на новия век направиха българския спорт почти равен на европейските спортове в останалите страни. И това не бива да се забравя. Аз като историк винаги казвам, че рано или късно истината винаги излиза наяве.
Снимки: Десислава Иванова и stara-sofia.com
При реставрацията на католическата църква "Мария Сантиссима дел Розарио ди Помпей" в гр. Салерно, Италия, храмът бе зографисан с два православни стенописа, съобщи във Фейсбук посолството на България в Рим. Стенописите с Тайната вечеря и..
На 6 февруари Православната църква почита един от т. нар. апостолски мъже – ученици на Христовите апостоли – преподобни Вукол, епископ Смирненски, честваме и преподобни Варсануфий Велики и Йоан Пророк – живели аскетически в манастира на Авва..
Преди близо 40 години, Българските православни църковни общини (БПЦО) в Западна и Средна Европа били обособени в няколко града – Будапеща, Мюнхен, Виена, Стокхолм, Малмьо, Осло и Париж. Първоначално, седалището на българския Западноевропейски..
Задушница е важен ден за много християни. На този ден поменаваме починали роднини и близки. Първата от трите Задушници за годината, известна още като..
Възкресна вечерня, оглавена от Негово Светейшество българския патриарх Даниил на 22 февруари дава начало на тържествата за освещаването на новия храм..
Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил възглави възкресна вечерня в новопостроения български православен храм „Свети..