Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спазването на Минските споразумения може да реши конфликта в Украйна

Димитър Бечев и Марин Лесенски
Снимка: БГНЕС/visionsforeurope.eu

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск подчерта нуждата от пълно спазване на Минските споразумения за решаването на конфликта в Донбас и потвърди, че ЕС продължава стриктно да следи изпълнението на подписаното през февруари т.г. споразумение. Това бе заявено в Киев по време на проведената през седмицата среща ЕС-Украйна, която бе първата от началото на конфликта в Източна Украйна. На срещата на върха присъства и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който акцентира, че споразумението за свободна търговия с Украйна не бива повече да се отлага и трябва да влезе в сила на 1 януари 2016 г. Беше обещана европейска перспектива за Киев при условие, че страната постигне напредък в реформите. Ситуацията в Украйна бе тема на проведената от Радио България кръгла маса.

В момента Украйна има някакви нереалистични очаквания, заяви един от участниците – Димитър Бечев, регионален експерт за Централна и Източна Европа към водещата консултантска и информационна компания Oxford Analytica.Най-вероятно ще бъде поискано от Брюксел движение по теми като безвизовия режим, както и изпращане на мироопазваща мисия в Донбас. В ЕС няма капацитет, нито политическа воля за това. Въпреки това, икономическите отношения са налице. Мисля, че дългосрочно пътят към ЕС е очевиден. Сега за Брюксел големият въпрос е как може да изтъргува европейския интерес на украинците и да изискват реформи в ключови сектори, като пропитата от корупция енергетика. България също има какво да каже по темата. За съжаление ЕС не може да предостави най-важното, от което има нужда Украйна, а то е сигурност. В този смисъл единственият отговор са санкциите. За съжаление те са ефективни в по-далечен времеви хоризонт. В момента се водят военни действия в Мариупол (ЮгоизточнаУкрайна) и по други участъци на разделителната линия. Малко трудно е ЕС да приложи такъв тип инструмент за въздействие, и то върху Кремъл, за да изиска някакви конкретни действия в краткосрочен хоризонт. Проблемът е,че ако възприемем украинския конфликт като взаимодействие между ЕС и Русия, това са играчи с различни възможности и капацитети, както и различни модели за вземане на решение. За санкциите ще бъде интересно през лятото, защото ще бъде на дневен ред тяхната отмяна или продължаване. Дебатът ще се върне отново в Брюксел, но има ясно обвързване със споразумението от Минск. Германия е ключовата държава, тъй като тя е по средата между двата лагера в ЕС – между тези, които са за твърд подход и тези които търсят завръщане към статуквото, както стана през 2008 г. след конфликта с Грузия. В момента Германия заема малко по-твърда позиция, тъй като канцлерът Меркел, която залагаше на президента Путин, се чувства предадена. Ако дебатът в Германия отиде в другата посока, или има затишие по фронта, е възможно движение по санкциите. Засега не виждам политическа воля за някаква радикална промяна в политиките на сдържане, които е възприел ЕС. Ако има някакъв сериозен сблъсък в Източна Украйна, това може да върне нещата в изходна точка, включително и разговорите между „нормандската група“ и Русия.

Друг участник – Марин Лесенски, директор на програма „Европейски политики и гражданско участие“ в институт „Отворено общество“ заяви, че официалната позиция на България относно Украинския конфликт е адекватна, независимо от смяната на правителства с различни политически виждания.

Според мен, което се предложи на Украйна, споразумението за асоцииране, това беше предложено на доста съседни страни. Това беше желанието на ЕС – да има кръг от приятелски и стабилни страни около себе си. Политиката на съседство по никакъв начин не би заплашила когото и да било, и Русия трябваше да види ползите от една стабилна и просперираща Украйна. В тази връзка е и желанието на България да види Сърбия, Македония и останалите балкански страни в ЕС, защото това ще бъде полезно за нас. В Украйна трябва да се случат няколко неща и първото е сигурността. Тестът е Мариупол. Ако има офанзива, това означава, че ще има по-голяма война. Това означава,че целият южен фронт, на север от Крим до Одеса, ще бъде зона на нестабилност. Положението трябва да се задържи. След това трябва да се задвижат реформите в областта на финансовата стабилност и върховенството на закона. Трябва да се гарантират правата на малцинствата, за да не се дава повод да се говори, че се застрашават правата на рускоговорящите, на българското, или други малцинства“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В Стара Загора започват да изпращат писмата до Дядо Коледа

От 16 ноември всички граждани на Стара Загора – от невръстните до тези на достолепна възраст, ще могат да изпратят писмо до Дядо Коледа. Във фоайето на Държавния куклен театър в града е поставена пощенска кутия , в която ще се събират посланията..

публикувано на 16.11.24 в 08:30

В село Хрищени празнуват райската ябълка

В най-голямото старозагорско село Хрищени за 18-и път днес посрещнат традиционния есенен “Празник на райската ябълка” . Екзотичната сладост вирее в почти всеки двор, затова и си има тържество през ноември, когато узрява плодът. Целият ден ще бъде..

публикувано на 16.11.24 в 08:00

В събота валежите спират над цялата страна

В събота, минималните температури ще са между 2° и 3°, в София – около минус 2°. През деня ще е предимно слънчево. Преди обяд, на места в котловините и низините, временно видимостта ще е намалена. Максималните температури ще са от 7° до 11°, в столицата..

публикувано на 15.11.24 в 19:00