„В здраво тяло – здрав дух” – в моето детство тази антична мъдрост неизменно красеше всеки училищен салон за физкултура. С идването на демокрацията за съжаление тази фраза бе завряна в най-тъмното кьоше. А от физкултурните салони полека изчезнаха конете с гривни и без гривни, успоредките, гредите, гимнастическите халки… Наред с това и междучилищните състезания по спортна гимнастика, лека атлетика и пр. загубиха актуалност. На повърхността се задържа може би единствено футболът. Искахме да поставим ново начало, или както казваха поетите-футуристи от зората на ХХ век – „да изхвърлим Пушкин, Достоевски и Толстой от кораба на съвременността”. Така покрай сухото изгоря и суровото. А поставянето на ново начало се превърна в традиция: нов кабинет – ново начало. И ставахме все по-модерни, по-европейци и по-реформирани. Каква е ситуацията днес, след 25 години преход? В Закона за физическото възпитание и спорта Глава десета, чл. 47, т. 5 (4) четем: „Не се допуска въвеждане в експлоатация на училища, които не разполагат с площи и съоръжения, подходящи за физическо възпитание и практикуване на спорт”. Реалността обаче върви срещу закона. Изследване на синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” сочи, че едва половината от държавните учебни заведения в страната разполагат с физкултурни салони, а там, където има такива, те често не се отопляват и не се подлагат на ремонт поради изтънелия училищен бюджет. Всъщност, и там, където салони има, физкултурата най-често минава за свободен час.

На този фон ужасяващите данни от проучване на Националния център по обществено здраве и анализи, огласени от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на национална конференция на тема „Реформите в образованието и науката. Реалност и перспективи”, не изненадаха никого. Над 60% от подрастващите са с гръбначни изкривявания, при децата от I до IV клас 18,9 % от момчетата и 16,5 % от момичетата са със свръхтегло, а затлъстяването е съответно 10,7 % при момчетата и 10,9% при момичетата, обяви Кралев. Готови сме да влезем в битка в името на здравето на децата, допълни той. Във връзка с това Министерството на младежта и спорта предлага поправка в Закона за предучилищното и училищното образование:

В цяла Европа най-модерната и ефективна тенденция, която се е доказала в страни като Германия, Холандия, Белгия, Чехия, Унгария, Полша, това е привличането на професионални треньори в часовете по физическо възпитание, които да направят тези часове по-атрактивни, обясни министър Кралев и допълни, че българските федерации с радост посрещнали тази идея.

Инициативата на министерството буди възхищение, но и поражда много въпроси. На каква база ще провеждат занятията си професионалните треньори? Какво ще бъде заплащането им? Нововъведението само за големите градове ли ще важи или и за дълбоката провинция? Концепция за развитие на организирания масов спорт ли е това или прах в очите на хората? И вместо да лепим декоративни елементи върху рухнала фасада, не е ли по-добре да се захванем с „по-земните” неща? Да помислим, как с минимални средства бихме могли да закърпим материалната база. Да се приключи с вредната практика с часове по физическо да се товарят учители по музика или математика, за да им се осигури необходимият норматив часове. Да се търсят начини за привличане на отдадени на професията учители, защото такива има! А може би, както се полага в аварийна ситуация, като за начало експертите от министерството да се допитат за съвет относно реформирането до самата преподавателска гилдия… ако наистина се тревожат за физическото възпитание на подрастващите.