70-aта годишнина от края на Втората световна война бе повод Държавната агенция „Архиви” да представи новата си дигитална колекция, свързана с най-унищожителния досега световен конфликт. Сбирката е част от проекта „Войните на България”, посветен на три важни исторически събития, които отбелязваме през 2015-та: споменатата 70-годишнина, 100 години от влизането на България в Първата световна война и 130 години от Сръбско-българската война.
Какви са военните жертви на страната ни във Втората световна война? Според председателя на Държавната агенция „Архиви” доц. д-р Михаил Груев един от големите проблеми пред българската историческа наука е свързан с посочването на точна цифра на загиналите.
Това, което за мене е новото и най-важното като резултат от нашата работа, е прецизното установяване на броя им – отбеляза д-р Груев. – В резултат на работата на цялата агенция ние сме стигнали до цифрата 12 587 загинали във Втората световна война. На Парижката мирна конференция се съобщават цифри от 32 хиляди, 40 хиляди и т.н. Големите разминавания са свързани най-вече с неуточнения брой на тази условна категория „безследно изчезнали” във войната, както и прибавянето на ранените към общия брой на жертвите. Сами разбирате обаче, че разликата между убитите и ранените е разлика между живота и смъртта. Следователно това не може да бъде резонна методика. Така че за мен това е новото. При това става дума за целия период на българското участие във войната – от присъединяването към Тристранния пакт /на 1 март 1941 година/ до капитулацията на Германия.
На 9 септември 1944 година в България се извършва държавен преврат. Новото правителство подписва примирие със Съветския съюз, а българската армия се включва във войната срещу Германия. Тоест, в периода преди 9 септември можем да говорим за загинали български войници при партизански акции и при вражески бомбардировки. А след това – за загинали вече във войната срещу Германия – уточнява Михаил Груев.
Агенцията разполага и със списъци на германски войници, лежали в български болници или убити при преодоляването на отбранителната гръцка линия Метаксас през 1941 година. Както и със списъци на починали у нас съветски войници – става дума преди всичко за ранени и транспортирани в България от Яш-Кишиневската операция на Трети украински фронт. Сайтът, който предлагаме, дава възможност на българските граждани да потърсят следите на своя дядо или прадядо. Но той дава възможност и на германец или на руснак, в чието семейно предание се знае, че неговият дядо е останал завинаги в България, да дойде и види къде е погребан – обобщава Михаил Груев.
Снимки: archives.bg
На 20 февруари православната църква чества паметта на свети Лъв, епископ Катански, свети Агатон, папа Римски и свети свещеномъченик Садок, епископ Персийски и 128 мъченици с него, както и преподобни Плотин . Свети Лъв бил родом от..
На 19 февруари почитаме мъченическия подвиг на светите апостоли Архип и Филимон и мъченица равноапостолна Апфия, както и паметта на преподобни Доситей – живял в края на VI и началото на VII в. - ученик на авва Доротей. Възпоменаваме паметта и..
В мразовитите февруарски дни, когато честваме най-обичания национален герой Васил Левски – идеолог, основател и организатор на Вътрешната революционна организация, разгръщаме автентичния документ – изписаното с красив почерк тефтерче на Дякона, за да..
На 3 март честваме Деня на освобождението на България от османско иго. Почитаме паметта и на светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск ,..
Днес е Неделя Сиропустна. Денят е познат сред българите и като Сирни заговезни или Прошки . Ядат се за последно мляко и млечни продукти, яйца и..
Батак е име, което всеки българин произнася с почит и болка, защото съдбата на малкия родопски град е белязана от едно от най-кървавите събития в..