Велики Преслав е втората столица на Първото българско царство след Плиска. След 893-та, когато е обявен за главен град на България, той става и седалище на първата българска книжовна школа. Тя се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, в който са служили изявени средновековни писатели и учени.
В епохата на българското средновековие Велики Преслав е един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа. В него са съхранени много паметници на Плисковско-преславската култура. Отвън градътбил обкръжен от белокаменни стени. Добре защитен от дебели стени бил и вътрешният град, където се намирал дворецът и царската резиденция.
Сред най-ценните находки от този периодса керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, шахматна фигурка (пешка) и много други. Те могат да се видят в музея към Националния историко-археологически резерват „Велики Преслав“, разположен върху руините на старата българска столица. Дългогодишните разкопки, продължили повече от век, доказват, че Велики Преслав е замислен и построен от българите като великолепен център, който за времето си е бил достоен съперник на византийската столица Константинопол. Доказателства за това са находките, преминали през ръцете на археолога доцент Стойко Бонев, който близо 40 години изследва останките от стария град. Ето какво разказва той за двореца:
Това е един от най-трудните обекти за проучване от българското средновековие. Основите са дълбоко вкопани в земята, а камъните, с които е направена сградата, са от по 300-400 кг. Основите и зидовете са широки по 2 метра, стените са градени от блоков градеж, споени с хоросан. В тази постройка, която по всичко личи е била величествена и разкошна, с внушителни размери, каквито рядко се срещат по нашите земи, е истински шедьовър на българската архитектура. Освен това, тя е била декорирана богато, тук намираме каменна пластика, рисувана керамика, витражи от писано стъкло по прозорците. Ясно е, че такава сграда не може да бъде за обикновен човек, тя се прави за хора с високо обществено положение. Това, което мен ме удивява, са каменни плочи, които доказват висота в каменоделството, дори не е каменоделство а е изкуство на резба върху камък. Това са неща, които никъде няма да срещнем по другите постройки. Целият този ансамбъл е бил личната обител на владетеля.
Огромната площ, на която е разположен историческият резерват от над 500 ха,едва ли може да се обходи само за ден. Туристите са впечатлени от запазените железни порти на крепостта и от белите стени на Златната църква, която е консервирана и напомня за духовния живот в първата българска столица след възприемането на християнската вяра. Другата църква – дворцовата,е частично реставрирана. Ето какво казва Пламен Димитров, директор на музея към историческия резерват „Велики Преслав“:
Вече се работи по дългогодишен проект за реставрация и консервация на два от обектите в Историко-археологическия резерват. Те са дворцовата църква и владетелската базилика. Предвижда се реставрация и вдигане на зидовете им на определена височина, с цел да се покаже автентичният вид на тези две постройки. Работи се и по създаването на информационна медийна система, която ще даде възможност на туристите да получават в реално време информация за всички предлагани в града услуги за тях. Друга забележителност в центъра на Велики Преслав е църквата „Светите апостоли Петър и Павел“, построена във възрожденски стил. Двамата светци са покровители до ден днешен на Велики Преслав, а отец Николай, свещеник в храма, е готов да разказва на всеки гост за изпълненото с легенди и история време, когато е строена църквата.
Снимки: wikipedia.org
За всеки манастир, когато е създаван, мястото е подбирано не случайно, така е и с Чипровския манастир. Построен е през X век в живописна местност, в Предбалкана. Отдалечен е на 22 км. от гр. Монтана. Манастирът е историческо и богослужебно средище..
Предполага се, че той носи името на тракийската богиня-майка Кибела, изобразена върху релеф на скалното светилище „Зайчи връх”. Именно в подножието на тази древна астрономическа обсерватория възниква едно от най-големите търговски и културни средища в..
Най-пръв град, център – може би такова е значението на името Плиска, което основателите на Първата българска държава през VII в. дали на своята столица. Мястото избрали там, където се преплитат важни търговски пътища, а релефът осигурявал отлични..