Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Македония стана повод за напрежение между София и Москва

БНР Новини
Руската реакция на събитията в Македония поражда основателни съмнения, че ставащото в западната ни съседка протича под „зоркия поглед” на Москва и е свързано с по-широки теми като санкциите срещу Русия и бъдещите й газови планове в региона.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В горната камара на руския парламент външният министър Сергей Лавров допусна, че Западът иска да смени правителството в Скопие, за да създаде противовес на руското влияние в региона. Дестабилизацията на Македония била предизвикана от външни фактори и се обсъждала нейната  подялба между България и Албания. В остро изявление българският външен министър Даниел Митов определи твърденията на Лавров като опит да се постави под съмнение дневния ред на региона и призова да се сложи край на този опит. Острият тон в изявление на такова равнище издава силно раздразнение и някои медии допуснаха, че между двете страни назрява дипломатически скандал. Дали дипломатически скандал ще има ще покаже развитието на събитията оттук нататък, но наличието на силно раздразнение е неоспоримо.

В случая на София то се засилва от усещането, че България е обект на тенденциозна кампания, защото твърденията на министър Лавров бяха предшествани от публикации с аналогично съдържание в интернет изданието sputniknews.com. Изданието е смятано за многоезична медия на Кремъл, която има за цел да осведомява света по важни за Москва теми, и вероятно не случайно коментарите му за ставащото в Македония са свързани с по-широки теми като санкциите срещу Русия и бъдещите газови планове на Москва в региона.

Но руските интерпретации будят сред българите и недоумение заради фактологическите си несъответствия. Известно е, че България бе първата страна, признала независимостта  и суверенитета на Македония след разпадането на бивша Югославия, така както е известно, че от тогава насам тя последователно отстоява това си отношение във всички международни органи и организации. В някои националистически кръгове наистина битува идеята за историческа принадлежност на Македония към България, но дори в най-остри моменти, какъвто бе например етническият конфликт в Македония през 2001 г., тази идея не е имала и минимални шансове да прерасне в политическа амбиция или  реалност.

В днешно време, като член на ЕС и НАТО, България не би могла по какъвто и да е начин да разговаря с когото и да било за подялба на западната й съседка, която е едновременно кандидат за членство и в ЕС, и в НАТО. Далеч от всякакви идеи за подялба, в Брюксел тези тази седмица  министър Даниел Митов заяви, че териториалната цялост и суверенитетът на Македония трябва да бъдат гарантирани, и в този контекст призова Европейския съюз да се включи с всичките си институции в регулирането на нейната политическа криза.

Напрежението между Москва и София, възникнало тези дни във връзка с политическата криза в Македония, вероятно ще се окаже един не особено тревожен епизод в двустранните им отношения. Тревожен е по-скоро фактът, че подобни епизоди на двустранно напрежение напоследък възникваха заради международни събития като санкциите срещу Русия заради украинската криза, или пък провала на проекта „Южен поток”, а в този смисъл са те неизбежни, заради принадлежността на двете държави към различни полюси в съвременния свят.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Паметникът на капитаните в Сливница

Българските сухопътни войски отбелязват празника си

Сухопътните войски в България честват бойния си празник. В съобщение на пресцентъра на Министерството на отбраната се отбелязва, че на 19 ноември се навършват 139 г. от славната победа при Сливница и 146 г. от създаването на българските сухопътни..

публикувано на 19.11.24 в 11:07

Книгата „Десет велики българолюбци“ разказва за чужденци със следа в българската история

В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на журналистката Милена Димитрова. Разказът за десетте личности от различни националности и епохи съживява..

публикувано на 19.11.24 в 08:05

България днес - 18 ноември 2024 г.

Започваме новата работна седмица с истории за българската демокрация – преди и сега. Колко различни са лозунгите от първия свободен митинг в страната ни преди 35 години и днешните искания на гражданското общество?..

публикувано на 18.11.24 в 19:00