Президентът Росен Плевнелиев пое в Тирана от албанския си колега Буяр Нишани ротационното председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮИЕ/. За 20 години от учредяването на процеса в София през 1996 г., досега България бе упражнявала председателството му между 1996 и 1997 г. и между 2007 и 2008 г. Приоритети на първото бяха укрепване на сътрудничеството в стабилността и сигурността, в икономическо развитие и в правосъдието и борбата с организираната престъпност. Към тези приоритети второто българско председателство добави засилване на регионалното сътрудничество във взаимодействие с Европейския съюз, укрепване на европейската и евроатлантическата перспектива на страните от региона и постигане на международно признато решение за статута на Косово. В периода 2015-2016 г., третото българско председателството ще се съсредоточи основно в три сфери на сътрудничество – енергийна и инфраструктурна свързаност, медийна свобода и свобода на изразяване, миграция и справяне с бежанския поток.
Към момента на старта на новото българско председателство шансовете за повишаване на сътрудничеството в инфраструктурната сфера изглеждат високи. Европейската комисия възнамерява да инвестира в регионални транспортни и енергийни проекти почти 50 млрд. евро до 2020 г. При осигурен финансов ресурс, амбицията на София през следващите месеци ще е планираните средства да бъдат ориентирани предимно към модернизиране на регионалната инфраструктура, към разнообразяване на източниците и маршрутите за пренос на енергийни ресурси и към свързването на националните газови и електрически мрежи.
Председателството ще работи в условия на безпрецедентен бежански натиск към някои страни от региона. В този контекст то ще се стреми да формира регионална политика, основана на солидарност със засегнатите от този процес, а също да мобилизира общи усилия за справяне с миграционната вълна и демографските предизвикателства.
Логично е да се очаква дейността на председателството да е белязана и от неотдавнашните драматични събития в Македония, предизвикали противоречиви реакции по света, включително и опасения от подялба на тази страна между съседни държави. На срещата на върха на ПСЮИЕ в Тирана тези опасения бяха отхвърлени от президента Плевнелиев с категоричното изявление, че „границите на Балканите трябва да падат, а не да се местят”, и с уверението, че България ще работи за приемане на Съвместна декларация за препотвърждаване на принципа на ненарушимостта на границите в региона.
Остана впечатлението, че на срещата на върха в Тирана не бе говорено толкова настойчиво, колкото сме свикнали, за интегрирането на държавите от Западните Балкани в ЕС. Икономическата криза продължава,чувства се умора от приема на нови държави в съюза и новото ръководство на ЕК е склонно да направи пауза в разширяването. Вероятно затова призивите за започване на предприсъединителни преговори на ЕС с някои държави отстъпиха място на уговорката, че съюзът трябва да насърчава напредъка на преговорите, при условие че всяка една страна кандидат за присъединяване изпълни необходимите условия и критерии. Междувременно българското председателство вижда необходимост от задълбочаване на взаимодействието между Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа и други формати на ЕС за регионален диалог като Дунавската стратегия, стратегията за Адриатическо-Йонийския регион и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. Дано това взаимодействие не отклони вниманието от основната цел за присъединяване на Западните Балкани към ЕС.
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г. "Всеки може да даде своите предложения, дори те да се повтарят - напишете ги", призовава Доли..
Всеки ден да се мисли за мира и посланията, които изпращат политиците, призовава журналистката Цветана Паскалева, която от 30 години живее в Армения. "Обстановката около нас и в близките държави е нестабилна, а войната е нещо страшно, което може да..
На днешния 6 януари, Богоявление, във всички гарнизони на страната ще бъде отслужен традиционният водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия. Тържественият ритуал в София ще започне от 11.00 часа пред Паметника на..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с..
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши..
Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В..