Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България и Македония – тежестта на историческата емоция

БНР Новини
Снимка: архив

В началото на седмицата стана ясно, че през април идната година в Македония ще има предсрочни парламентарни избори. Новината дойде след среща между премиера Никола Груевски и лидерите на основните политически партии, проведена при посредничеството на еврокомисаря Йоханес Хан. Намесата на Брюксел бе осъществена по инициатива на Германия, с подкрепата на България и Холандия. Решението от Скопие ще трябва да бъде доразвито на нова лидерска среща в Брюксел, която ще проведе следващата седмица. Променената обстановка в Македония бе повод за проведената дискусия, инициирана от Радио България.

СнимкаСпоред Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, заявлението на председателят на ЕК Юнкер за отлагането на разширението на ЕС до 2020 г. за Балканите има силен деморализиращ ефект.

Йоханес Хан се договори с лидерите на основните политически партии, да бъдат използвани механизмите, които са инструмент на ЕК при преговорите с всяка страна-кандидат за ЕС по най-деликатните преговорни глави, които касаят върховенството на закона и свободата на словото, заяви журналистът Коста Филипов, работил дълги години като кореспондент в Скопие. Може би ЕС с изпращането Йоханес Хан и с поемането на тази посредническа мисия, дава знак, че европейската перспектива за Македония не е изгубена. Само трябва да се правят реформи.

По време на дискусията стана ясно, че отношенията между България и Македония не следва да се разглеждат като състезание по патриотично говорене, че не трябва да се натоварват с политическа емоция и идеологически отгласи от миналото. Подчертано бе и позитивното влияние на съвместните чествания на годишнини от исторически събития като позитивен сигнал за създаването на по-благоприятен климат в общуването между институциите и хората от двете страни.

СнимкаВъзстановихме една традиция – съвместно честване на Кирил и Методий на 11 май, каза проф. д-р Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН, член на Македонския научен институт. Тази година беше за втори път. Искам да споделя моя отпит, като участник в 30-те проекта, които БАН има с Македонската академия на науките, и тяхната полза. Преди да се включа в това двустранно сътрудничество, аз познавах македонските си колеги по техните монографии, както и те мен. Установихме чисто човешки отношения, които подпомагат и научните контакти. Българската историография е с по-дълбоки традиции и когато занесем нашите издания, оставяме много по-малко място за маневриране на македонските ни колеги. Не бива да очакваме, че по този начин ще променим тяхното национално съзнание, защото са настъпили необратими процеси. Но колкото повече се създават контакти с Македония, толкова по-добре. Не вярвам някой в България да се страхува, че ще стане македонец. Една трета от българите са с македонски корени, аз съм един от тях.

По време на дискусията бе отбелязано значението, което би имало подписването на предложения от българска страна през 2008 г. Договор за добросъседство между двете страни с цел доразвиване на заложените в съвместната декларация на премиерите на България и Република Македония от 1999 г. принципи за развитие на двустранните отношения.

За съжаление идеята за този договор не получи дълго време отговор от македонска страна, каза Любомир Кючуков, който е автор на проекта в качеството му на зам.-министър на външните работи. – След това тя бе забравена и от българската страна. След като отново излезе на дневен ред, тя за съжаление се превърна от инструмент в цел за цялостното развитие на българо-македонските отношения, в зависимост от подписването на договора. Той е необходим, но е важно паралелно да се развиват всички възможни връзки – и бизнес, и култура. Чухме нещо много положително от проф. Елдъров. България има интерес двустранните връзки да се развиват на всички нива. Мисля, че първоначалната декларация на МВнР беше вярна, но в известна степен недостатъчна. Ние сме заинтересовани от стабилността и укрепването на Македония, с оглед стабилността на целия регион. След това се взеха мерки нашата политика да бъде и проактивна. България поема председателството на Процеса за сътрудничество в ЮИЕ. Тя е длъжна да подстави като свой първи приоритет укрепването на стабилността на региона. България беше активна в ЕС, но трябва да настоява за преосмисляне на политиката на Евросъюза спрямо присъединяването. Ние имаме достатъчно инструменти да работим както за стабилността на Македония, така и за собствените си интереси.

Снимки: БГНЕС




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В сряда ще е облачно с валежи от дъжд, над 500 м надморска височина и от сняг

В сряда , 13 ноември, през нощта от югозапад ще започнат нови валежи от дъжд, в планините над 500 м надморска височина – от сняг. Без валежи ще е в Северозападна България. През деня от запад валежите временно спират, най-късно в североизточните..

публикувано на 12.11.24 в 18:16

Образователната програма "Неразказаните истории на българите" с голяма подкрепа в страната и чужбина

Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната програма "Неразказаните истории на българите", по която се издирват малко познати факти за достойни..

публикувано на 12.11.24 в 16:19

България за втори път има собствен павилион на конференцията за климата на ООН

Президентът Румен Радев откри форума "Бъдещето на конкурентоспособността при нетна нула" в българския павилион на конференцията за климата на ООН СОР29 в Баку, Азербайджан. Панелът, посветен на конкурентоспособността на икономиките в условия на..

публикувано на 12.11.24 в 16:05