Мотивирано от най-новите предизвикателства на тероризма, както и от настойчивите международни призиви за безкомпромисна борба с него, българското правителство направи тази седмица нови стъпки към затягане на мерките срещу явлението чрез предложения за промени в закона за личните документи.
Забраните за пътуване на български граждани зад граница ще стават вече със заповед на шефа на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), а не както досега от министъра на вътрешните работи. Прехвърлянето на тази отговорност от министъра към шефа на агенцията, предполага, че мярката може да бъде предприемана само при доказана от специалните служби заплаха за националната сигурност без необходимост от политическа санкция. При това, според проекта, изключително при наличие на данни, че извън страната санкционираните биха участвали в терористичен акт или обучение на терористи. Досега националното законодателство предвиждаше предимно санкции за терористични прояви и свързани с тях дейности на територията на страната, като например създаване, ръководене и участие в терористични групи; приготовления на терористични актове, подбуждане към извършване на такива и финансиране на тероризъм. С новите мерки кабинетът фактически вече цели и ограничаване на възможностите за износ на тероризъм, а това засилва ангажимента на страната с глобалната борба срещу явлението.
При подозрения за тероризъм ДАНС ще може да забранява също издаването на визи и удължаването на престоя на чужденци в страната, като за съответните причини ще уведомява Шенгенската информационна система. Някой би казал, че предвижданите нови мерки срещу тероризма са твърде сурови и ограничаващи свободата на движение, но те напълно съответстват на призивите и препоръките на ООН в тази сфера. Мерките биха могли да са и по-сурови, ако например се изпълнеше едно неотдавнашно предложение на ДАНС за законодателно инкриминиране на самото изповядване на радикален ислям. Материята обаче е твърде чувствителна и деликатна, за да бъде решена с един замах, а правителството е наясно с това.
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната програма "Неразказаните истории на българите", по която се издирват малко познати факти за достойни..
Президентът Румен Радев откри форума "Бъдещето на конкурентоспособността при нетна нула" в българския павилион на конференцията за климата на ООН СОР29 в Баку, Азербайджан. Панелът, посветен на конкурентоспособността на икономиките в условия на..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за възстановяване и устойчивост. По Закона за несъстоятелност на физическите лица или закона за..
В "България днес" на 15 ноември ще разберем какви "неразказани истории на българите" във Франция откриха възпитаниците на неделните ни училища "Св. Св...
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в..
Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили..